"Не може само да вземаш, трябва и ти да дадеш!"

Срещаме се с нея в Парк „Света гора“. Студентка е в Юридическия факултет на ВТУ и много скоро ще се дипломира като юрист. Интересни са й наказателното, както и семейно, и наследствено право. Какво ще избере – още не знае. Вече 6 години и учи, и работи – през всички ваканции и празници, щом се прибере в гр. Опака ( където е семейството й сега), работи в града, а при повече време - и в адвокатска кантора в гр. Попово.

Петранка Александрова Желева (Пепа, както пожела да я наричаме) е дете на родители, които изкарват прехраната си като дървосекачи. Като много семейства от с. Градец, община Котел, откъдето са. Заради честото местене по – голямата сестра на Пепа не е успяла да получи удостоверение за завършен осми клас. Момичетата прекарвали по 5-6 месеца в годината на палатка, в различни планински местности, където има работа за родителите им. Спомня си за това време с веселите игри, с прочетените книги и задължителното учене. Майка й я научила на таблицата за умножение и настоявала да чете и да учи.

Думите на Пепа Александрова за промяната в нагласите на ромската общност звучат убедено. И оптимистично. У нас обаче все още отекват въпросите за купен ромски вот  на последните извънредни избори за Народно събрание. Пепа обяснява това така:

Амбициите на Пепа не й пречат да намира време за себе си. Все още обича да рисува и отделя време за хобито си. Има много приятели сред колегите си, но едва тази година си е позволила малко повече време за развлечения - ще празнува студентския празник. Но е категорична, че не търси успех само за себе си - иска да бъде полезна и  на своята общност, на хората в неравностойно положение:

Тя е на 24. Иска да стане адвокат и да защитава хората в неравностойно положение. Тя е Петранка Александрова - Пепа - момичето, което вярва в добрия резултат, който следва упорития труд и постоянството. Има неща, които не чухте – как е заплашвала, че ще прави много бели, ако не я запишат на училище, а после криела, че е болна, за да не остане у дома...Детски реакции, ще каже някой... Но са белег, че от малка е усещала, че ако искаш промяна, трябва да работиш за нея. Пепа е момичето, което показва смелостта да излезе от гората, за да облече адвокатската тога. Но е срещала хора, които са я забелязали, помагали са й. И може би е добре да си напомняме, че всеки има нужда от подкрепа. Че „не може само да вземаш, трябва и ти да дадеш!“.  Че бъдещето на тази държава ще се крепи и на такива като нея.