Стоян Михайлов - фотографът-бохем, заради който баща заплашва дъщеря си, че ще я лиши от наследство

В днешната "история под Липите" ще ви върнем по първите стъпки на фотографията в Стара Загора. Един от най-известните фотографи на Стара Загора от първата половина на миналия век - Стоян Михайлов, е роден в село Медникарово, тогава Харманлийска околия, през 1912 година.  

Тук Стоян Михайлов идва през лятото на 1927 година, остава първоначално като чирак при фотографа Траян Филипов. Година по-късно продължава да учи занаята и при Атанас Орфейски, където вече получава  надница и храна. Така завинаги свързва живота си с фотографията.

През 1930 година Михайлов вече е калфа във фотоателието на Косьо Панев. През есента на 1933 година получава майсторско свидетелство по занаята "фотографство" от Бургаската Търговско - Индустриална  камара – по онова време старозагорските занаятчии са част от нея . 

Младият майстор - фотограф  е красавец и галантен джентълмен и  бързо си  спечелва славата на бохем в Стара Загора. Затова и когато се влюбва в десет години по-младата от него Марийка Златева, семейството на девойката никак не е очаровано. На всичко отгоре бащата на Марийка  строгият родопчанин Никола Сираков е човек патриархално възпитан, барутлия, комита, участник в борбите за присъединяване на Родопите към Княжество България, строител предприемач, който се установява в Стара Загора.

Любовта обаче не знае прегради и през зимата на 1940 година Марийка бяга на два пъти от семейството си, за да живее с любимия. "А бащата пуска в старозагорски вестник публично съобщение, че лишава непокорната си дъщеря от наследство.  Като все пак прави уточнение, че ако тя се откаже от Стоян тогава и Никола Сираков ще размисли", разказва Райна Антонова

Марийка обаче встъпва в брак с бохема -фотограф.

По спомени на племенницата им, семейството живее много добре, събират приятели, редовно посещават с файтон Старозагорските  бани, разказва още Райна Антонова.

След промените от 9 септември 1944 година Стоян Михайлов е набеден за привърженик на Никола Петков и е въдворен в трудов лагер. Вещите и фотографската му техника са конфискувани, а съпругата му започва работа в консервната фабрика в Стара Загора, за да се издържа семейството .

В лагера Стоян престоява две години и когато се връща у дома  вече е с разбито  здраве. Отново се захваща с фотографията, но му е отнето правото да практикува в Стара Загора. Съпругата също се завръща към снимките и продължава да му помага и се пенсионира като фотолаборант

През пролетта на 2006 година тя  разказва част от историята на семейството, предава и фотографски плаки на Марио Цветков, тогава уредник  "Нова история" в Регионалния исторически музей в Стара Загора. Марийка предава на Музея  над 2500 фотографски плаки, запечатали бита, поминъка, радостите и животът на старозагорци от онова време.