Как един въглищен регион в Румъния преживява трансформацията

Владимир Митев, репортер в  Румънската секция на Радио България - БНР, коментира в "Минутите за Зелената сделка" работата си по проекта за трансгранична журналистика, свързан със справдливия преход. Митев работи по темата с колеги от Полша и Чехия и проследяват прехода в тези държави - Полша. Чехия, Румъния и България.

Митев разказва за посещението си в долината на река Жиу в Румъния. В долината на река Жиу и между нейните градовете са функционирали десетки въглищни мини. Градчетата Петрошани, Лупени, Урикани, Вулкан, Петрила, Аниноаса – всички те са се разраснали с минното дело, започвайки от втората половина на XIX век. Планинският ландшафт е белязан от планински върхове, като този на снимката в покрайнините на Лупени. Разположени над мините шахти някога са били използвани за издигане на материали, машини и работници от пространствата под земята.

Една от големите мини с интересна история за която разказва Владимир Митев е  Petrila. Тя работи от 1859 до 2015 г. В пиковия си период миньорите са добивали по 1,2 тона въглища годишно, а персоналът е бил 55 000 души. След затварянето на мината се е очаквало сградите ѝ да бъдат изравнени със земята. Това не се случва. По  инициативата и борбата на Йон Барбу, инженер и художник, и на активистите, които сега формират групата Planeta Petrila. Идеята им е да превърнат мястото в място за културен туризъм, за сега не се случва и районът постепенно се обезлюдява, разказва Митев.