За залесяването на парк "Аязмото" е създаден благотворителен комитет

Преди 130 години един отдаден на любовта си къб Бгоа и хората на Стара Загора свещенослужител - митрополит Методий Кусев се захваща с делото на живота си - да облагороди и залеси гол и безводен хълм край града, родил се от пепелищата, за да го превърне в красив и модерен европейски парк, какъвто не притежавали дори много от столиците и най-големите градове на Европа.

Началото на любимият на всички старозагорци парк "Митрополит Методий Кусев“, наричан от тях преди това „Аязмото“, е било преди 130 години. "На 28-и февруари,1895 г.  е било  Тодоровден, а старозагорският митрополит – упоритият македонец дядо Методий Кусевич е засадил първите фиданки, за да се превърнат голите хълмове в  познатото ни и обичано за отдих място. Година преди това е създаден за  целта и Благотворителен комитет „Св.Йоан Милостивий“, започва разказа си Калина Маджарова от  Държавния архив в Стара Загора за това благородно и боголюбиво дело, както го е наричало тогава гражданството.

В Устава на благотворителния  комитет „Свети Йоан Милостивий“, като основна цел е записано „…комитета ще работи за оказване на материална и нравствено-религиозна помощ на нуждаещите се, а задачите които си поставя за изпълнението на тази цел са следните: залесяване на голите Средногорски баири на север от града, развитие на модерното земеделие…“. Това твърде смело начинание за онова време,  е подкрепено и от местната власт в лицето на кмета Сава Казмуков, намира подкрепа и сред жителите на града. Макар, че в началото някои от старозагорци са пускали добитък си да пасе из терените с  насажденията, измъквали или прекършвали младите фиданки…

Важно условие за да се захванат различните млади дръвчета до безводния Ахмак байр е направен водопровод, който , както е записано в  Протокол №1 от 20 февр. 1896 г. на Благотворителния комитет „Св. Йон Милостивий“ е записано ще  доставя вода от местността „Кутлуджа“ (землището на днешното село Дъбрава) или от местността „Старий мост“.

„За да се направят  водопроводните съоръжения и изпълнят успешно залесителните работи, упоритият македонец води кореспонденция и разговори с Министър-председателя Константин Стоилов и кмета на Пловдив Христо Данов, към  кмета на София  Горбанов се обръща с молба в Стара Загора да бъдат командировани градинар и  инженер за полагането на тръбите от водопровода.“, разказва Калина Маджарова.

Към старозагорци е отправено специално възвание от Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостивий“, в което се обяснява ползата за града от облагородяването на голите баири, за да се „отвори едно зрелище приятно за очите и весело за сърцето….хиляди най-разнородни дървета са посадени и наредени на правилни фигури…“.

Делото на комитета за залесяването на Аязмото, е взето и под Височайшото покровителство на Негово Царско Височество Престолонаследника Борис Княз Търновски, както е написано в Окръжно №200 от 25 окт. 1897 г. на Благотворителния комитет. Първоначално определените 25 000 златни лева, минават през 40 000,  за да надхвърлят 60 000 златни лева.В тези разходи влизат и платимите суми от комитета на работниците , затворниците от Старозагорския затвор и трудоваците от трудовото бюро в града. През Първата световна война по залесяването на Аязмото работят и военнопленници, на които също се плаща.

През годините в парка са изградени зоологическа градина, стадион „Берое“, летен театър и астрономическа обсерватория.