Интервю
Проф. Андрей Бояджиев: Ако я нямаше глаголицата, може би нямаше да има и кирилица
сряда 9 април 2025 13:25
сряда, 9 април 2025, 13:25
снимка: личен архив
Размер на шрифта
Проф. Андрей Бояджиев е ръководител на катедрата „Кирилометодиевистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С него разговаряхме дни преди събитието на Радио Стара Загора, посветено на глаголицата – „Загадъчната азбука“. В него участваха учениците от IV„Б“ клас на НУ „Димитър Благоев“ и техните учители. Специално за тях проф. Андрей Бояджиев прочете на старобългарски „Азбучната молитва“ на Константин Преславски. Така децата чуха езика, за който е създадена глаголицата. Използвахме възможността да поговорим с него за първата българска писменост.
Глаголицата се отнася до един период, който не можем да чуем, уточнява проф. Андрей Бояджиев:
Глаголицата се отнася до един период, който не можем да чуем, уточнява проф. Андрей Бояджиев:
Никой не може да бъде сигурен как е звучала глаголицата, но по реда на буквите можем да се досетим.
Звученето на старобългарския се установява приблизително чрез сложни съпоставки между писмени паметници, съвременния български език и неговите диалекти, обяснява проф. Андрей Бояджиев и разказва още:
Ние не познаваме най-старинната част на глаголическата азбука. Между паметниците, които са запазени, и времето на възникването на глаголическата писменост са минали между 30 и 40 години. През това време глаголицата се е развивала. Един такъв етап виждаме запазен в „За буквите“ на Черноризец Храбър. Освен като литературно произведение текстът е много важен защото ни представя глаголическата азбука от края на IX век, сравнително ранен период.
От глаголическата система знаем, че в старобългарския е имало носови гласни, че най-старите българи са имали произношение на „шч“, а не на „щ“. Глаголицата е конструирана върху тогавашната гръцка система, към която се добавят още букви за звучни съгласни, например „Ж“ и „ДЗ“. Буквата „Щ“ вероятно произлиза от глаголицата.
И до днес тя си остава „загадъчната азбука“.
В нея има няколко важни неща, които и до ден днешен не можем да обясним. Например има две букви за „Х“ – защо са били необходими – ние не знаем. Има буква „ПЯ“ тя се употребява в думата „песен“ – защо е било нужно да възникне – има много догадки и хипотези.
В различните етапи на глаголицата има различен брой букви. Според Черноризец Храбър те са 38.
Големият спор е кои са тези 38 букви. Това е труден въпрос.
Глаголицата е позната и се използва на българска територия от началото на славянската писменост поне до XIV век, казва още проф. Бояджиев.
В звуковия файл можете да чуете цялото интервю с проф. Андрей Бояджиев. В него ще научите още защо глаголицата се запазва най-дълго в Хърватия и как през Средновековието е използвана като тайнопис, как глаголицата и кирилицата съществуват паралелно и как глаголицата „живее“ днес. Обръщаме поглед към нея, защото през 2025 г. се навършват 1170 години от създаването й.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!