Празнуваме Ирина, Мирослав, Мирослава

До покръстването си името й е било Пенелопа.

За дъщеря си бащата построил чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения.

Наел хора, които да се занимават с обучението и възпитанието ѝ. Един от тях бил християнинът Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности.

Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща ѝ съобщил, че ѝ е избрал съпруг. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет.

Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила девойката  и конете побягнали към бащата.  Тази случка го убедила,  в правотата й и бащата на девойката приел християнството заедно със своето семейство.

Ала изпитанията тепърва предстоели.  След време в града дошъл нов  управител, който извикал Ирина, почнал да я убеждава да се поклони на боговете. Момичето отказало, а знатният управник я подложил на страшни мъчения. Вярата отново спасила Ирина, а но управникът не се отказал . бил невероятно изобретателен.

Народът видял несправедливостта, въстанал и прогонил управителя с камъни. Синът му обаче продължил неговото дело - в краката на момичето били забити пирони и в това състояние то било развеждано из града в огромни мъки.

Тогава Ангел Божий се смилил и погубил мъчителите, а девойката била освободена. Оттогава народът започнал още повече да почита девойката, а тя разпространявала вярата все по-надалеч.

Според легендата, светицата, обърнала в християнството 10 000 езичници, които били кръстени от апостол Тимотей.

Проповядвайки в Мигдония,  Ирина не само изцелява болните, но и възкресява един мъртъв младеж. От Мигдония светицата, проповядвайки, се мести последователно в град Калиполис, след това в  Константин и Месемврия – днешен  Несебър.

Нейното житие описва многобройните ѝ чудеса и изцеления на болни. Според легендата в Ефес, Ирина била уведомена за предстоящата си смърт и, придружена от своя учител-старейшина Апелиан и други християни, стигнала до пещера.

Ирина влязла в пещерата и наредила на другарите си да затворят входа ѝ с голям камък. На четвъртия ден, според житието, те бутнали камъка и намерили пещерата празна.