На село в Златина

Старото название на с. Златина е Йендже-кьой ("Ново село").

До Освобождението от османско владичество Йендже-кьой е чисто мюсюлманско село. Първите заселници от Южна Тракия идват около 1880 г. По-късно идват и семейства от селата от Еленския балкан. Най-известните стари родове са Тупалята и Джамбазята. Селото е присъединено към Провадийската община през 1908 г., по молба на около 35 негови жители.

През 1910 г. 58 жители на Йендже-кьой изпращат заявление до кмета на гр. Провадия, с което го молят името на населеното място да бъде променено на "Златина", понеже турското название било непонятно за тях, а и в самото село по това време вече нямало никакви турски семейства. Така с Решение № 34/06.02.1910 г. на Кмета на гр. Провадия, селото получава своето българско име.

До 1958 г. селото е част от Провадийска община, след което е включено в състава на община Млада гвардия, а от 1978 до 1996 г. е в състава на община Ветрино. През 1996 г. е включено обратно в рамките на община Провадия.

Tова е част от историческата справка.

Днес селото е тихо, спокойно и приятно място, където в хармония съжителстват хора от различни етноси. Те се разбират и си помагат с каквото могат.

Предлагам ви да чуете как започна ефирната ни среща в село Златина:

Чухте Цветелина Иванова-секретар на читалището.

Носиите в селото се съхраняват в читалището.

Има и нови, които са купени наскоро.

Освен нови костюми в Златина има и новозаселени хора, които са решили да сменят за постоянно своята адресна регистрация.

Милена Василева е от Варна, но вече не живее в града. Как се е установила и защо е отишла да живее на село чуйте в прикачения звуков файл:

Нейната дъщеря Гергана Монова също отива да живее на село заедно със своя съпруг и с двете си малки деца.

Задружен е животът в Златина.

В селото няма църква, няма и джамия, но има намерение да се строи храм. За целта се събират средства и дарения.

Хората се събират в читалището. На сладка приказка и за социални контакти. В селото живеят и много млади хора.

Понеже сме в предизборна кампания в това предаване ще избегнем срещата с кмета, от който местните казват, че са много доволни.

Благодарим на неговата секретарка Сийка Милкова, която направи организацията. Запознайте се и вие с нея:

Оказва се, че голяма част от хората от Златина са заминали на работа в Германия.

Там са всичките деца на Анета Атанасова:

И докато някои напускат родното село, то други се завръщат към генетичните корени и земята. Такава е съдбата на Тодорка Димитрова.

Нека разберем какво я води обратно в Златина:

Най-възрастният жител в селото е баба Керана, която е на възраст почти 96 години.

Работила много през живота си, обичана много от своя съпруг и хапваща много сладко.

Чуйте какво сподели в разговор с репортера ни Ваня Славова:

На финала малко преди да напуснем Златина срещаме малкия Росен с неговата майка: