Отбелязваме Тодоровден

Тодоровден е християнски празник  в памет на двама християнски светци, живели през ІV век – св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тѝрон.

Празникът е с плаваща дата, свързана с датата на Великден, и се отбелязва съботния ден от първата седмица на Великия пост, наричана по тази причина Тодорова неделя.

Тодоровден е и един от популярните народни празници в България, свързван с отглеждането на коне. Наричан е също Конски Великден, Тодорова събота, Тодорица.

В миналото този период – от Сирни Заговезни до Тодоровден – е бил свързан с редица забрани. Така например жените не бивало да перат, защото ако Св. Тодор мине на белия си кон, лош вятър ще облъхне прането. Според поверието, ако човек облече такава дреха, се разболява и умира. В Северна България образът на самия светец се осмисля като страховит нощен ездач, който излиза от гробището и обикаля селското землище със своята майка или съпруга, наричана Баба Тодоричка. На север от Стара планина българите вярвали, че демоничният Св. Тодор обикаля нощем с белия си кон и наказва стопаните, които не съблюдават забраната за работа, като белязва тялото им със синини и рани с формата на конска подкова. Има вярване, според което около Тодоровден, светецът забожда главата си в земята и така я затопля и опложда.

На Тодоровден празнуват имен ден хората с имена Тодор, Тодорка, Теодора, Тея, Теа, Божидар, Божидара, Доротея, Дора и др.