четвъртък 8 май 2025 09:24
четвъртък, 8 май 2025, 09:24
Размер на шрифта
С тази публикация ще Ви поканим на пътешествие да трънското село Врабча. Т.е. ще пропътуваме цялата държава, за да се озовем на сръбската граница. По силата на Ньойския договор селото е разделено на две. Едната част остава в България. Другата преминава във владение на Сърбия. През почивнните дни с влакове и бусове там беше Мартин Николов. Който обикаля планините. И ако го питате защо го прави, май няма да може да ви отговори. Или ще ви каже – "Защото ги има", използвайки отговора на британския алпинист Джон Мелъри, когато го попитали защо иска да изкачи Еверест.
Аз обаче се ограничих до планината Гребен. Там е разположено трънското село Врабча. Всъщност осъществената вече идея беше да изкача връх Драговски камик, да мина през селата Врабча и Банкя и да стигна ждрелото на река Ерма и хижа Ерма. И там по скалите и пътеките срещнах семейство Карчинови. И се разговорих с Мирослава Карчинова.
Аз обаче се ограничих до планината Гребен. Там е разположено трънското село Врабча. Всъщност осъществената вече идея беше да изкача връх Драговски камик, да мина през селата Врабча и Банкя и да стигна ждрелото на река Ерма и хижа Ерма. И там по скалите и пътеките срещнах семейство Карчинови. И се разговорих с Мирослава Карчинова.
"Рода на майка ми е от село Врабча. Защо Врабча? Смята се, че се казва Врабча, защото има много махали, които са накацали като връбчета по всичките хълмчета. Идеята е всеки род да си намери място, където е относително равно, за да може да вършее."
Мястото къде проведохме разговора се казва Гумно. Всъщност бяхме спрели на пътеката за врабчанските водопади.
"Тук се е отглеждало много леща. Почвата е подходяща. Тук са смятали, че ако един домат почервенее, той е развален. Толкова е кратко лятото, че не стига да узрее. За това тук има страшно много вкусни гозби, които са зеленища."
Мястото къде проведохме разговора се казва Гумно. Всъщност бяхме спрели на пътеката за врабчанските водопади.
"Тук се е отглеждало много леща. Почвата е подходяща. Тук са смятали, че ако един домат почервенее, той е развален. Толкова е кратко лятото, че не стига да узрее. За това тук има страшно много вкусни гозби, които са зеленища."
Целият маршрут от Драговска махала до хижа Ерма е около 12 километра и отнема грубо шест часа. Може и повече, ако се отбиете до Бежанската пещера, Драговското врело, връх Стакьов камик и пообиколите село Врабча.
"В центъра на селото има една голяма паметна плоча, в която е упоменато, че там започва Шопското или Софийското въстание. Другото интересно е църквата. В началото е била "Свети Георги", после е прекръстена и в момента е "Свети Димитър". В предверието на църквата има една голяма плоча. На нея са изписани имената на всички от района на Врабча, загинали във войните."
"В центъра на селото има една голяма паметна плоча, в която е упоменато, че там започва Шопското или Софийското въстание. Другото интересно е църквата. В началото е била "Свети Георги", после е прекръстена и в момента е "Свети Димитър". В предверието на църквата има една голяма плоча. На нея са изписани имената на всички от района на Врабча, загинали във войните."
СНИМКА: Мирослава Карчинова
На мястото, на което разговаряхме с Мирослава Карчинова, през 1934 година е била построена първата вятърна мелница на балканския полуостров, доставена от Австрия.
Близо до село Врабча е село Банкя. То се намира на самата граница със Сърбия, разделено на две. Един бял граничен камък обозначава мястото.
Повече за тази част от трънския край чуйте в звуковия файл.