Международният ден на сестринството се отбелязва днес, 12 май. От първия ден, в който започнах да уча за професията си на медицинска сестра, съм влюбена в тази работа. Това подчерта в интервю за сутрешното предаване на Радио Варна "Новият ден" медицинската сестра Рая Димитрова, която работи в УМБАЛ "Св. Марина" като част от практиката си като студент в Медицинския университет във Варна. Отдадеността към професията обаче носи своя корен още по-отдавна, с желанието да помагаш на хората около себе си. Това е една хуманна професия, вътрешно чувствам необходимостта да бъда полезна на хората, допълни Димитрова, която с увереност коментира, че още от първия си работен ден е усетила, че се намира на "своето място", престъпвайки прага на отделението.
Не мога и един ден без болница, подчерта с усмивка медицинската сестра. Тя добави, че невинаги работата е позитивна, колкото тя самата си я представя, но тя е човек, който се е научил с времето да отсява лошото и доброто и да прави баланс между всичко това. Димитрова намира положителното дори и в статистиките, свързани с недостига на медицински сестри у нас и ниското заплащане в този сектор. Напротив, това даже ме мотивира да работя повече с амбицията това нещо да се промени, каза Димитрова и допълни, че в средата, в която е тя, има много млади хора, които искат да практикуват тази професия. Навсякъде всички работят като един екип - нали всеки се държи за другия и всеки помага на другия. Няма го това разделение между санитари, сестри и лекари, защото в крайна сметка работата е структурирана всеобщо от това единият да не може без другия, каза още Рая Димитрова.
Неврологията е любима специалност на Димитрова. Това е нещото, към което съм се насочила, което ми е интересно, благодаря на всички, които ме научиха на толкова много неща, посочи тя.
Пожелавам на всички колеги да бъдат много здрави на първо място. На младите кадри пожелавам да са все така мотивирани и все толкова усмихнати, да не се отдават на негативните емоции и да продължават все напред, подчерта Рая Димитрова. С нея разговаряха Александър Йорданов и Иван Барбов, а записът от разговора е в началото на публикацията.