Лесна работа: Изгревът след бала

Големият бал — велико събитие. С половингодишна подготовка. Дълги маратони по молове, алергична реакция и зачервяване на очите от скролване в търсене на най-подходящия модел, тежки хамлетовски монолози на тема: „Къде ще ми правят прическа?“ и „Кой е цветът на сезона?“.

Още преди да стигнат до голямото събитие, всички са изтощени: главни герои, родители, роднини – близки и далечни, учители, семейни приятели, съседи, случайни познати… А дойде ли събитието, шумът, безсънието и терзанията се прехвърлят и върху непознатите… Но нищо. Да има радост, да има празнични поводи. Това прави живота прекрасен, дори, когато дните и нощите му са изпълнени с глъч и клаксони.

По време на бала всичко е блестящо: рокли, гримове, костюми, обувки, погледи, думи, танци, песни, очаквания… Всичко.

Големият бал е нещо епично. Той е сбогуване с ученическите години. Сбогуване с гръм, клаксони, балони, трясък и много танци.

Дрескодът?

Рокли, голяма част от които крещят: „Тук съм! Тук съм! Аз съм най-блестяща. Забележи ме и ме запомни! Може да нямаш втори шанс“.

Костюми. И те, повече от половината, тип „веднъж в живота“.

Обувки, които са удобни, ако може поне през първите петнадесет минути. Да останеш с тях след това… е истинско геройство.

Епичната вечер започва с безмилостна фото атака от близки и родители. Продължава с леко похапване и славни танци. С обувки; без обувки; с обувки, чиито токчета се превръщат в достойно оръжие; със сака; без сака; с програма за оцеляване и предварително сформирана мотивационна група от приятели, в случай, че някой изпадне от надпреварата и трябва да бъде пренесен от точка А до точка Б.

После има наздравици, романтика, просълзяване, още романтика, още наздравици. Тактиката за забавление без грандиозни загуби включва най-малко две неща: да се танцува така, сякаш никой не снима, въпреки че е повече от ясно – всички снимат и да не се прекалява с наздравиците (все пак това е празник, а не състезание и е хубаво спомените от него да не бъдат като от неприятност, а като от празник).

На моменти се търсят изчезнали обувки, но после идва съществената част и тя обгръща всичко. Съществената част включва колективно разглеждане на философските теми за нещата от живота. Натрупват се въпроси и мнения. Отговорите се бавят.

Следва снимка на фона на изгрева и финален въпрос: „А сега накъде?“. Но стигнеш ли до изгрева, вече си победител. Значи не си отпаднал на нито една наздравица и не ти е доскучало толкова, та да се прибереш у дома.

Стигнеш ли до изгрева – това е изпълнена програма максимум и финална победа.

Към изгрева след епичния бал хората тичат изтощени, боси, с лекета от сос по светлите сака, с разпадащи се прически, въпреки петата степен лак за коса и много други затруднения… Но тичат и са щастливи, а това е най-важното.

И тогава, по изгрев, разбират, че всичко е лесна работа и ще бъде наред, че нещата се случват, приятелите остават, мечтите растат и успяваме да ги сбъднем, че светът е прекрасен, а животът е фантастичен, стига да имаме сетива за това и да сме избрали правилната гледна точка.

Изгревът след бала – незабравимият изгрев.