Герои в сянка: Животът зад волана на линейка

Всеки ден, денонощно, без почивка и често – без благодарност. Това е животът на хората в спешната помощ. Днес ще ви срещнем с един от тях – 54-годишния Красимир Капитанов, шофьор на линейка във Варна. Вече 17 години той не просто кара линейка – той спасява живот.

„Започна малко на шега, обадиха ми се, започнах… и си останах. Работата не е красива – напротив, често е тежка, има много обаждания за случаи, които не са спешни. Но когато адресът е истински спешен и можеш да помогнеш – тогава има смисъл. И заради тези моменти съм още тук,“ обяснява Капитанов. Работата като шофьор на линейка изисква не просто умения зад волана. Изисква сърце. И, както казва Красимир – голямо сърце.

„Не е заради парите. Те са малко, даже сме обидени от заплащането. По-скоро е заради желанието, съпричастността. Работата е стресова и тежка. Много колеги са с хернии, има диабетици… Аз самият съм с две операции."

А колите, с които спасяват живот?

„Имаме шест линейки. Някои вече са извън гаранция. Само една – от дарения, е по-нова. Друга – високопроходима – стои без екип. Това са ресурсите ни. А районът, който покриваме, е огромен – от Златни пясъци до Каменар и Тополи.“

Как реагират шофьорите, когато видят линейка със сирени в задното огледало?

„Никой не знае какво да направи. Не се учи това в шофьорските курсове. Вместо да освободят средна лента, всички се бутат хаотично – ляво, дясно… Заклещват ни.“

А най-трудната част?

„Психическата. Случаите с деца. Болката на роднините. Това остава. Физически се свиква, но емоционалното – не,“ казва Капитанов.

И когато чуете фразата „Линейката закъсня“?

„Това е редовно. Хората не осъзнават – не сме 4000 таксита. Шест коли за почти милионен град. От Златни пясъци до Константиново. Понякога няма как да сме там след три минути. Просто няма как.“

Героите не винаги носят наметала. Понякога карат линейка в задръстване. Казват, че са забравени. Нека не ги забравяме и ние.