Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е жива. Благодарение на собствената му сила, дървото успя да се развие и все още ражда ябълки.“

Докато разговаряме, кучето успява само да отвори вратата на къщата, и се нарежда до нас. Разбира, че трябва да пази тишина. Според Кристияна растенията също ни разбират:

„Те говорят чрез специфични технологии, които ние все още не познаваме. Хората все още не можем да чуваме растенията. Ако много добре познаваме технологиите, можем да разберем, че растенията, благодарение на високата си чувствителност, ни казват, че имат някакъв проблем.“

Кристияна знае, че звуковете, които растенията издават, са точно определени и отговарят на точно определена чувствителност спрямо това, което им се случва. Все още обаче не е чула гласа на ябълката, която й се е отблагодарила с 30 кг плод:

„Методиката все не е доразвита дотам, че да разбираме растенията, които са навън. Проектирана е за затворено пространство, за да е изолирана от странични шумове. Опитвали сме със саксийни растения. Сега използваме нова методика – една част от растенията поливаме, а другата – не. Звуците, които издава полятото растение, и които виждаме в програмата, са много по-начестени и бързо функционални.“

Графиката на звуците прилича на кардиограма, обяснява Опрева. Но при растенията не е с тригълни начестявания в определен диапазон, а е с прави линии. Колкото повече прави линии има в една микросекунда, толкова повече звуци има даденото растение в околната среда. Всяко растение е с различен диапазон и баланс на говорене.

Най-чувствителни са тези, които са отрязани от майчиното растение:

„Отрязахме клони от ябълка и клони от лози. Болка, пищене, голям рев беше. Знаем, че растенията чувстват. Радват се, когато никой не ги занимава с нищо, не ги нападат неприятели и болести, никой не им нарушава спокойствието“.

Кристияна Опрева се зарича да учи докторантура, която ще й даде смисъла да продължи със своя проект:

„Докато не разбера и чуя растенията с моите уши, няма да се откажа.“

Кристияна Опрева подготвя статия за научно списание, в която да опише опита си от комуникацията на растенията с околната среда, част от която сме и ние с вас.

Чуйте повече в прикачения звуков файл.