Хлябът като символ на плодородие и като знак за равенство между хората

Православната църквата отбелязва Възнесение Господне. Празникът е известен още като Спасовден или Денят на Спасителя.

Смята се, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които от Велики четвъртък са били „на свобода“.

В народните вярвания се казва също, че на 40-ия ден след Великден в горите се появяват самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен – растение, което има лечебна сила. Именно затова болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади с надежда за изцеление.

Според традицията, ако на Спасовден завали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна. 

В различните части на страната се изпълняват множество ритуали свързани с дъжда. В някои села хората излизали нарочно под капките дъжд, вярвайки, че това ще им донесе здраве и благословение. Пастирите извеждали стадата на открито, за да „прихванат“ плодородието на деня и да осигурят здраве на добитъка през цялата година.

По традиция днес се прави празнична трапеза.

"Никой не е по-голям от хляба."- е мъдрост, която е валидна за всяко време и за всяко място.

По този повод репортерът ни Ваня Славова днес е в Пекарна "Радост", за да ни срещне с Нарине Банкова, председател на Фондация „Радост за нашите деца“:

Пекарна „Радост“ е едно от малкото социални предприятия, които работят на територията на Варна. Започва дейност по европейски проект през 2018 година, а пекарната отваря врати през 2019. В нея работят 6 младежи с различни дефицити. Приготвят закуски, сладкиши, питки и други тестени изделия. За труда си получават минималната работна заплата и най-важното – придобиват самочувствие, че са част от обществото и полезни с труда си.

И към любопитните факти за празника.

Според народните традиции на днешния ден изневярата е позволена. Но внимание - само за жените. Освен това, ако жената зачене в нощта на празника, се приема, че забременяването се е получило по свръхестествен начин и не се тълкува като потъпкване на клетвите във вярност.

Тъй като в патриархалното общество продължаването на рода е най-важният дълг, стоящ пред човек, на този ден прелюбодеянието е позволено с цел регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.

Безплодието се лекува като в нощта на Спасовден жената, която няма деца, преспива под растението Росен, смятано за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червена кърпа спасова пита, варена кокошка и вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната и да хукнат към селото, но без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

Никой, дори съпругът, няма право да пита жената какво се е случило през нощта под самодивското цвете.

Според разказите от различни части на българската територия почти без изключение бездетните жени раждали 9 месеца след Спасовден. Поради тази причина ритуалът срещу безплодие се е изпълнявал в продължение на десетилетия от всяко идно поколение. Този празник дотолкова се вкоренява в бита на българина, че незнайно точно кога се ражда и изразът „Те ти, булка, Спасовден!“.

Шеговитото обръщение се свързва с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва "Те ти, булка, Спасовден!" Тоест, днес може.