Лесна работа: Свободата

Днешният ден задължава с посвещението си на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Спокойно! Не се готвя за мотивационна реч. Мислех си за свободата. Не за онова важно нещо, което на всекидневна база означава да правим каквото пожелаем. Нито за смисъла, който Дейвид Хюм влага в него, докато прави изследването си върху човешкия разум.

Отпуснете се! Няма да намесвам и Айзая Бърлин с известното му разграничение между „негативна свобода“ („свободата от“) и „позитивна свобода“ („свободата за“). Едната – с липсата й на външни ограничения, другата – много по-сложна, предоставяща не само възможността, но и капацитета да се действа. Рубриката „Лесна работа“ не предлага дълбок философски поглед, а само няколко приятни, разтоварващи минути. В допълнение смятам, че майските политически спектакли достатъчно въздействаха върху философското ни мислене.

Политическите спектакли… С умели сценаристи и щедри продуценти, разбира се – всичко за сметка на горката публика, която не винаги имаше възможност да стигне до залата, освен с метро или със споделено пътуване. Както би казал героят, когото днес почитаме: „дали пък не е политическа зима през май?“, но да не задълбаваме.

Вървим към идеята за свободния човек в днешно време.

Той се справя със света по своя модерен начин. Вместо със сабя, въоръжен е със смартфон и… разбира се, с категорично мнение по всички въпроси. Балканът му е симпатичен, но предпочита да тича не до него, а до хладилника, това – между два важни чата за цените по моловете.

Той не чака революция, а направо я организира онлайн. При повече средства и умения – може и на живо, в най-сюблимния за хората момент, така че хубавичко да им извие ръчичките зад гърба.

Съвременният герой подписва петиции между две кафета и знае точно как трябва да се управлява държавата, но няма време да приложи уменията си на практика, дълбоко фокусиран в сериали и футболни мачове.

Често е недоволен.

Още по-често - изморен от живота без видими причини.

Свободният човек има всичко: право на глас, собствено мнение, платформа, чрез която да го огласи, абонамент за стрийминг услуги и недоказаната идея на баба си, че вчера май беше по-добре. Нищо, че по време това вчера той дори не е бил планиран. Не разбирам как ги знаете тези неща, без да сте ги виждали? Но нали живеем в страната на чудесата? Всичко е възможно.

Свободният човек умира не на барикадата, а от скука, когато няма интернет.

Често е прикован. Не с окови, а към екрана. По собствено желание.

И ако зависи най-много от нещо, това обикновено са гледанията и харесванията от хора, които не познава, но нарича приятели. И ако цитирам по памет, този сладур харчи пари, които няма, за да купува неща, от които не се нуждае, за да впечатли хора, които не харесва.

Съвременният свободен човек има избор между хиляди възможности и това често му пречи да направи избор.

Но без значение в кое сме прави и къде грешим, важно е да ценим привилегията, че сме тук, живеем и, ако решим, можем да избираме. Смеем се. Мечтаем. Обичаме. Вярваме, че някой ден ще направим света по-добър.

Всичко това и благодарение на хората, чиято памет почитаме днес.

Поклон и благодарност.