Лесна работа: Добродетелна реалност

Купих съдомиялна машина и изтеглих късата клечка.

Купувам, разопаковам, изчаквам една седмица фирмата, която работи със съответната голяма верига. Пристига човек да монтира уреда. На видима възраст около осемдесет. Живея на четвърти етаж без асансьор. Всички жизнени сили на майстора са окапали по стъпалата до тук. Видът му е такъв, че забравям за съдомиялната и започвам да мисля за спешна помощ.

Монтажът е мъчителен и за двама ни: той едвам се навира под мивката, аз горещо се моля да си тръгне от тук на собствен ход, както е дошъл.

Три часа по-късно мисията е изпълнена, човекът си тръгва, аз включвам уреда и съм щастлива. До един момент, в който в пространството пред мивката се образува олимпийски басейн. Как се борим с наводнение е ясно, няма да разказвам.

Обаждам се във фирмата. Седмица по-късно човекът идва да си довърши работата и ме убеждава, че налягането на водата е виновно. Да, бе.

И отново: включвам уреда и съм щастлива. До един момент, в който разбирам защо целият плот е мокър. Корпусът на съдомиялната също тече.

Звъня в сервиза. Поръчват ми да закарам уреда при тях

- Но защо? Не е ли редно вие да дойдете тук, на място? – питам.

Не става. Претрупани са с работа, а моята съдомиялна е малка. Да я пренеса. Все едно, че става дума за ютия. Пренасям я в петък. В понеделник претрупаните с работа ми се обаждат да си я прибера, готова е. Подозирам, че дори не са я преместили от мястото й, какво остава да я ремонтират. Прибирам я.

Сещате се: пренасяне, превозване, качване, монтаж. И същото упражнение: включвам я, вече не съм толкова щастлива, колкото предните няколко пъти, защото започвам да се изнервям. И правилно, тъй като корпусът отново тече. Поредното наводнение. От сервиза отново искат да им я закарам. Продължението е ясно.

Така се забавлявам четири месеца. Удоволствието заплашва да продължи до края на гаранционния срок, ако не е един учтив и загрижен младеж, който отговаря за бялата техника в голям магазин на веригата. Помага ми, без да щади време и усилия. Дори се ангажира да ми съдейства в случай, че нещата отново се объркат. Без него малко остава да открия фирма за хамалски услуги. Толкова съм добра в пренасянето.

Всички знаем как е правилно да се случват нещата, но те не винаги се случват така. Ако не е споменатият мил и внимателен служител, от гаранционния сервиз още дълго ще си играят с мен на пиян морков. Много коректно, нали?

В една добродетелна реалност…

Та на какво казвате ще учим децата?

Религия и добродетели.

Любезно ги приканваме да заповядат в красивия, нереален, религиозно-добродетелен свят, където сърцата са чисти, отношенията – коректни и правата на всички - зачетени. А ние през това време обитаваме реалния свят - на моменти не толкова красив, добродетелен и коректен.

В учебниците ще са написани някакви неща.

Четеш, рецитираш, получаваш оценка, завършваш, забравяш, продължаваш напред.

Два варианта: онзи, за който красиво ти разказват и другият, в чиято локвичка се озоваваш на влизане в живота. Освен, ако…

Освен, ако се появи внимателен, загрижен човек и промени посоката на сюжета.

Да говорим за добродетели. Може и трябва. Но ще научим децата на тях само, ако им показваме как е правилно да се постъпва, докато животът се случва.

Може да сме създали порочни системи, но имаме прекрасни хора, а значи има надежда!