Спасители на плажа - говори Веселин Георгиев

Макар и в разгара на летния сезон, спасителите по родното Черноморие продължават да се борят не само с капризите на времето и морето, но и с човешката безотговорност. Срещаме се с Веселин Георгиев – спасител с дългогодишен опит, който в момента работи на плаж Кабакум във Варна.

Все още не. Началото на сезона обикновено е по-спокойно – хората са по-малко и по-внимателни. Но колкото повече напредва лятото, толкова повече започват да се случват типичните проблеми – неспазване на сигналите, влизане в морето при червен флаг, употреба на алкохол преди плуване.

Засега е приблизително 50 на 50. Има доста румънци и украинци, включително такива, които живеят тук. Постепенно българите стават все повече с всяка изминала седмица.

В момента работят три поста. Пълният капацитет ще бъде достигнат след 1 юли – тогава по договори с концесионерите се откриват останалите постове. Засега има зони без спасители, но това е нормално в началото на сезона.

Основно заради риска и заплащането. Морето е много по-опасно от басейна, а трудът – изключително тежък, особено при инциденти. Въпреки това заплащането не е адекватно и зависи от конкретния плаж. Това отказва много млади хора. Те предпочитат по-спокойната среда на басейна.

Този сезон ми е четвърти, откакто отново започнах да се връщам към тази професия през лятото. Преди това съм работил от 1999 до 2004 – общо имам 8 сезона зад гърба си.

Не, почти никаква. Работил съм на Златни пясъци, сега съм на Кабакум. Тук хората са една идея по-дисциплинирани – реагират по-добре на сигнали. Докато на Златните е пълен купон и не винаги можеш да разчиташ, че ще те чуят или ще се съобразят.

Слава Богу, не. Надявам се и да не се случват. Когато няма инциденти, значи ние сме си свършили работата.

Много важно е да се разбере, че при мъртво вълнение се появяват силни течения, които теглят навътре. Обикновено приключват на 70–100 метра от брега, но могат да бъдат опасни. Тогава вдигаме червен флаг и започваме стриктен контрол – дори се налага понякога да използваме сила, за да изкараме хората. Винаги настояваме да стоят възможно най-близо до брега.

Често хората влизат нахранени, прегрели, понякога и пияни. Може да се получи внезапен здравословен проблем – сърдечен удар, загуба на съзнание... Трудното е, че не винаги можем да разпознаем, че някой има проблем, докато не започне да маха и да вика. И тогава вече времето е много ценно.

Децата са първо отговорност на родителите, после на нас. Имали сме много случаи, в които родителите са в заведение, а децата плуват с пояси и други надуваеми средства – вълната ги отнася, а родителите разбират чак, когато е станало късно. Не бива да се подценява морето.

Най-малкото – да осигури така наречената плажна полиция. Понякога се стига до конфликти с туристи, които казват: „Вие не сте орган на реда“. Да, не сме, но ако стане нещо, ние сме първите виновни. Освен това държавата трябва да подкрепи и концесионерите, за да могат те да плащат адекватно на спасителите. Иначе става като във всяка друга сфера в България – ниско заплащане, липса на кадри.

За съжаление – не особено. Много от колегите вече са на 60+. Ако искаме тази професия да има бъдеще, трябва да я направим по-привлекателна – както вдигнаха заплатите на шофьорите на автобуси, така и тук трябва да се действа. Защото морската спасителна дейност е не просто работа, а мисия.

Нека бъдат внимателни, да слушат указанията и да не подценяват морето. Пожелавам им спокойно и безаварийно лято. Джулай морнинг е пред вратата – нека празнуват с мярка и да мислят за утрешния ден.