Световният ден на емоджитата: Как ни промениха?

От анкетираните за любимите им емоджита разбрахме, че всеки е приспособил символите към собствения си стил на говорене - едни предпочитат семпли усмихнати личица, които да създадат перфектният завършек на съобщението, други използват повече целувки и сърца, но само при комуникация с най-близките, а трети използват дяволчета за повече мистериозност и игривост. Има и по-нестандартни случаи на употреба, като този на Андреа Михайлов: "Любимото ми емоджи е майската статуя от Великденските острови, защото е универсален знак за шок, неутралитет или непукизъм."

Емоджитата умеят да описват добре състоянието на човек в даден момент. Според Петър Коев, смеещото се емоджи го представя най-добре, но Ния Гичкова, засегната от варненските Горещници, избра потящото се емоджи. Андреа е в празнично лятно настроение и затова избра личицето с парти шапка. Четвъртата анкетирана - Севен Емин, може би в любвеобвилно настроение, избра емоджито обградено от сърца.

На въпроса дали има емоджи, което все още не съществува, но трябва да бъде създадено, Петър, Ния и Севен бяха на едно мнение, че изборът е достатъчен. За разлика от тях, Андреа изрази желанието да се добавят повече екзотични животни.

Емоджитата вече са неизменна част от нашия дигитален език – те ни помагат да изразим чувства и да направим общуването по-цветно и забавно. Всеки ги използва по свой начин – някои с мярка, други с въображение. Но едно е сигурно – в свят, в който все по-често общуваме чрез екрани, емоджитата са онзи малък, но важен елемент, който добавя човечност към думите.