Лесна работа: Началото

Обаче всичко наоколо напомня за начало. На учебната година (купихме ли достатъчно тетрадки?). На политическата /преборихме ли се с отвращението и дали очакваме някой по-приятен сюжет?/. На добрата дисциплина, новите навици и предстоящото есенно слънце.

Разбира се, както винаги в началото сме на висок старт. Дебнат популярни решения от типа: да бъда по-добър човек, да харча по-малко, ей сега да се втурна и набързичко да покоря всички професионални върхове. Накрая естествено да се видя милионер и да вкарам в джоба си всички познати до момента на аудиторията милионери.

Колко простичко е всичко.

Един съзнателен избор и животът става по-добър, а светът е в краката ни.

В голяма част от случаите това приключва с непостигане на целта и хубаво, защото иначе наоколо щеше да гъмжи от милионери, които се избиват от скука и презасищане. Лично аз подкрепям по-различна гледна точка от тази да се строим заедно с цялото човечество на опашката за несметни богатства, черен хайвер за закуска, обяд и вечеря и инкрустирани камъни "Сваровски" в тоалетната чиния.

Моята гледна точка е далеч по-скромна и непретенциозна. Тя е следната: ако не се вписваш в околния свят, промени го и всичко ще си дойде на мястото.

Виждате: съвсем скромно, без излишна помпозност, без нужда от каквито и да е инвестиции в скъпоценности, строителни материали и хранителни продукти.

Просто запретваш ръкави и действаш.

Септември е.

Едно добро начало.

Както винаги.

Оставяме зад гърба си поезията на коктейлите край брега на морето и се гмуркаме в задръстването.

Да, защото през септември отново започват задръстванията: това е време на път към и от работа или събитие, когато жените имат възможност да се гримират, мъжете – да се избръснат, има време за преобличане, смяна на обувките, стила, начина на мислене, дори начина на живот.

Задръстванията са изключително полезни. Благодарни сме, че през септември отново се завръщат в живота ни. По време на задръстване човек може да проведе безценни телефонни разговори със съмишленици, да спретне някое и друго скандалче, да изслуша колекцията си с любими песни, да открие Моцарт, да преоткрие Вагнер и на финала да помисли за вечността.

Задръстванията са време за себе си, за размисъл, за мъдрост и за следващо начало. Не казвам ново. Това вече ни го предоставиха и няма как да го преживяваме в личен план, тъй като в обществен и без друго ни заливат с него денонощно, а последиците също ги консумираме почти без прекъсване. Но това е друга история. Не септемврийска, а така да се каже общочовешка.

После, когато се измъкнеш от задръстването и излезеш от колата, си толкова невъзможно красив, че задължително някоя чайка забелязва това и поправя нещата. Казват, че било за късмет.

Такива ми ти работи през септември. Чудесен месец. Впрочем набелязах само щрихите, а как ще го дорисуваме, с какви цветове, хора, настроения и преживявания, решаваме единствено ние.