По пътя на Съединението: От шуменското село Мараш, през Варна, до Пловдив

събота, 6 септември 2025, 06:10

Съединението Варна

Съединението Варна

СНИМКА: Румен Сарандев

Размер на шрифта

140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия се отбелязва през днешния ден.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и Горно Конаре и други южнобългарски селища, организирани и координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на моенен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският Губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от временно правителство.
Нашата история обаче започва не от Пловдив, а от Шуменска околия. Мястото е полето край село Мараш, където в края на август 1885 година се провеждат маневри на войските от Североизточна България, ръководени от княз Алексндър Първи Батенберг.
Точно там, в палатката на княза е първата среща на Александър с дейците на Съединението. Подробностите сега научаваме от историка доц. Стефан Минков, дългогодишен преподавател на ШУ.

От балкона на тогавашната „Телеграфо пощенска станция“, чиято сграда някога се е намирала между Държавния архив и Съдебната палата във Варна, княз Александър I Батенберг обявява новината за Съединението.

СНИМКА: Иван Барбов

Сега ще обърнем специално внимание на това какво е мястото на Варна в Съединението на Княжество България с Източна Румелия. И така след ученията край Мараш князът вече е пристигнал в резиденцията си в Сандрово край Варна. По телеграфа той продължава да поддържа връзка с дейците на Съединението от Източна Румелия.
И точно тук във Варна Батенберг провъзгласява Съединението и казва на събралия се народ, че дава съгласието си да бъде княз на Северна и Южна България. Подробностите за този паметен ден ще чуете след малко. Преди това обаче ще разберем какви документи, свързани със Съединисткото движение се пазят в Музея за нова история на Варна. Това ще ни каже историка Олег Бенов в разговор с Димитрина Дончева
Началото на Съединението е дадено на 5 септември, когато е вдигнато въстание в Чирпан. Тамошната чета, заедно с тези от Голямо Конаре и Конуш потеглят за Пловдив, като пристигат в областния център през нощта и на следващия ден. Рано сутринта на шести септември войските, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич
Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява Съединението и кани княз Александър Батенбергда го подкрепи. Както вече споменахме по това време князът е във Варна. За случилото се тук на 6 и 7 септември научаваме от Донка Николова, началник на Държавния архив във Варна.
Княз Александър Първи Батенберг влиза тържествено в Пловдив на 9 септември. Стотици посрещнат новия се владетел на площад Джумаята.
Интересно е да се подчертае, коя е първата сграда, която князът посещава след влизането в Пловдив, защото това негово посещение по-късно ще стане повод за едно интересно събитие във Варна. Подробностите научаваме от Стефан Шивачев – дългогодишен директор на историческия музей. Докато е общински съветник, именно той предлага 6 септември да стане ден на Пловдив.
Денят на Съединението винаги е бил празник отвъд клишетата и общите високопарни фрази. Много пъти днес ще чуем, че съединението прави силата, но дали някой ще се сети да цитира думите на Петър Увалиев, който на 6 септември винаги напомняше, че разединението прави слабостта.
Хубав празничен ден ви пожелават Валери Великов и Милица Панайотова.

По публикацията работи: Tsvetán Nikólov

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!