Лесна работа: Светът е за всички

И най-важното: светът е за всички. За тези, които в тихите моменти се връщат към песните на Адамо и за другите, които украсяват празника с музиката на Лепа Брена. За мълчаливците, които търпеливо чакат да дойде онзи забележителен момент, когато самотата на живота им ще се преобрази в разкошна приказка без край. И за другите, които са душата на всяка компания и нито едно приятелско събиране не започва без акордите на тяхната китара и не завършва без финалната им въодушевяваща наздравица.

За онези, които всяка вечер избират между кралски скариди и отбрани вина и риби. И за другите, които със свито сърце броят стотинките до края на месеца и се опитват равномерно да разпределят малкото, с което разполагат, за да продължат напред; много трудно и с огромни усилия, но да продължат.

За онези, които при първо вдъхновение грабват куфара и без излишни сантименти сменят адреса си с нов - на другия край на света. И за другите, които цял живот остават в родния си дом и опознават останалата част от света от екрана на компютъра.

Светът е за всички.

За тези, които по цели дни не излизат от басейна и за другите, които късно вечер си тръгват от офиса и дори нямат време да си поръчат пица, преди изтощени да потънат в съня. И за тези, които мечтаят някой ден да влязат в офиса, или в цеха, или на сцената, но нещата не им се получават. Все още.

И човекът, преди малко изтрил сълзи на разочарование. И другият, който не може да скрие сияйната усмивка на триумф заради нещо свое и много голямо: любов, раждане, успех, победа.

Светът е за всички.

За момичето от влака на Паула Хоукинс, за седемте сестри от романите на Лусинда Райли, за Божана от село Вракола, която в историите на Васил Попов оцелява след страшни срещи с мамник и лехуса, за тревожните хора на Фредрик Бакман, за стогодишния старец на Юнас Юнасон, който може да разсмее и най-намръщения човек, за сладките магнолии на Шерил Удс, за човека, който мълчаливо наблюдава живота пред фонтаните в градската градина.

За онези, които нетърпеливо се качват в самолета и за другите, които само се взират с жаден поглед в прелитащите над тях самолети.

За хората, които тръгват нанякъде и за другите, които се завръщат.

За хората с получени, неполучени, научени или неразбрани уроци.

Хората в петзвездните хотели искат да живеят качествено.

Хората, които нямат възможност да наемат стая дори само за една единствена нощувка... Те искат просто да живеят. Да ги има. Тук и сега. За утре не знаят и не предполагат нищо.

Всъщност, ако някой има самочувствието, че знае, заблуждава се. Дори тази негова увереност да се гради върху възможността да си позволи всички брилянтни курорти и луксозни имоти, за които се сеща.

Има тук и сега. Щастлив е всеки, който умее да присъства именно в този отрязък с цялото си същество. Без да иска още и още. Без да търси повече. И да оценява с благодарност всичко, получено именно тук и сега.