Милко Божков: В опита си да открива новото, човекът забравя човечността

Връзката на Милко Божков с Рей Бредбъри е емоционална и датира още от годините на късното му ученичество и ранно студентство. Тогава той се влюбва в "Марсиански хроники", без дори да подозира, че през 2025-а ще подреди изложба с реални марсиански пейзажи, инспирирани от снимки, направени от марсоходите. "Обичам да правя пейзажи и то безлюдни пейзажи. Тук не беше нужно да "премахвам" хората", коментира пред Мартин Николов художникът. Тук обаче идва контрастът - в опита си да открива нови неща, човек забравя една друга основна част на прогреса - не технологията, а човечността... А в същото време именно високата технология е главният "виновник" пейзажите от "Марс" на Божков да могат да бъдат създадени и разгледани днес. 

"Аз съм носталгичен по принцип, но за мен носталгията не е нещо, което да е с отрицателен знак... Обичам и литература, и кино, и музика, които имат леко тъжен момент. Но той е толкова тъжен, колкото може да е тъжен един есенен ден - да усетиш, че лятото е свършило, но изпитваш хем някаква радост, хем, че нещо е заминало. Не съм Достоевски да страдам толкова", коментира още Милко Божков.

В този контекст на познатото, близкото, е идеята на твореца да постави върху платната плексиглас, върху който има минимална намеса. Това покритие хвърля сенки върху самата живопис и изображението не се вижда толкова прецизно. "Целта е да има една преграда между зрителя и самото платно", поясни Божков.

В изложбата "Марс" има още един детайл: изобразени графики на аудио файлове в някои от картините, които са точно копие на графиките на шумовия фон, който се чува на Марс.