Лесна работа: За уроците на историята

Обявяването на независимостта е едно от големите постижения в историята на родната ни дипломация, така че днешният ден ни дава основания да се чувстваме добре, да се гордеем с начина, по който тогавашните политици са успели да наредят нещата и горещо да се надяваме, че в някой правилен и удобен бъдещ момент ярките звезди отново ще грейнат на небосклона на нашата дипломация.

Как се случват нещата навремето?

На първата си аудиенция при княз Фердинанд министър-председателят Александър Малинов заявява, че е дошло крайно време за провъзгласяване на независимостта на България.

Тогава обстановката е нажежена и около празненствата по случай рождения ден на султана, на които българският дипломатически агент в Цариград Иван Гешов не е поканен. Подобни действия целят да напомнят, че България е васално княжество и за нея не би следвало да се прилагат обичайните дипломатически норми.

И както във всяка подобна история, самозабравилият се авторитет после съжалява, че е прекалил, защото нещата излизат извън контрол. От гледна точка на прекалилия.

От наша гледна точка всичко се нарежда чудесно. Според Малинов случаят е идеален повод да бъде повдигнат въпросът за независимостта.

Като се добавят и още някои подкрепящи обстоятелства, и ето го навечерието на 22 септември, когато цялото правителство заедно с Фердинанд пътува с влак от Русе към Велико Търново. Повтарям: с влак, не с други луксозни средства и не с кортеж от десет супер скъпи автомобила, които летят със зашеметяваща скорост. Или ако трябва да сме адекватни на времето, за което говорим: с влак, не с колона от луксозни влакове.

Манифестът впрочем е набързичко спретнат по време на това пътуване.

По-точно: по пътя правят почивка на гара Две могили, където премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста, обявяващ България за независима държава. Подписват се всички министри от кабинета, както и българският княз.

Текстът е точен и вдъхновен и може да се каже, че е добро доказателство за силата на брейнсторминга и на екипната работа. Защото в крайна сметка нищо не пречи да разглеждаме въпросното пътуване като един вълнуващ тиймбилдинг.

Имам два любими момента от Манифеста. Първият:

„Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й“.

На авторите дори не им е хрумвало, че най-страшните пречки могат да идват отвътре и така да саботират преуспяването, че свят да ти се завие.

И вторият момент:

„Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят“.

Е, върнем ли се на тази позиция, ще гребем национално щастие с пълни шепи.

И отново честит празник!

Днес е ден за гордост, за припомняне на историята и уроците, които тя дава.

А към уроците хората и народите трябва да се отнасят с внимание, уважение и разбиране. Само така могат да градят стабилно бъдеще и разцвет.

Aвтор: Даниела Иванова