Петър Лазаров с изложба графика във Варна

Между Нидерландия, Китай и България, между концепциите на Изтока и Запада и зад стоическите възгледи на античния философ Епиктет. Някъде там откриваме художника Петър Лазаров. Но можем и лично да се срещнем с него - втората му самостоятелна изложба във варненската галерия "A&G Art Meeting".

Този път Петър лазаров представя графики голям формат, предимно в техника „дърворез“, както и комбинация на дърворез с гравюра. Повечето от творбите са представени нетрадиционно за самия автор, но по традиционния китайски начин - във формата на свитъци /скролове/.

Да работи с формати от 1,50 м на 1,20 м е лукс, който Петър Лазаров си позволява в Китай, основно в Гуанлан, голяма графична база, международен център за среща на графици. По думите му на това място можеш да работиш денонощно, имаш асистенти, които да печатат, а ти се състредоточаваш единствено върху творческия акт. Две трети от произведенията в изложбата са създадени там, а друга част са сътворени в Нидерландия.

Графиките са основно черно-бели, малка част - цветни. За основа художникът използва дървени плоскости, парчета дърво, които изглеждат хаотично, имат особена структура, приятна за печат – така се получава контрапункт на една фино организирана гравюра.

Всички творби са изложени без стъкло, в което да се отразяват зрителите, без рамка, която да ограничава произведението. Идеята на автора е директно преживяване отблизо, при което можеш да усетиш хартията и да потънеш в работата.

„Не проповядвай своята философия, въплъти я“ – тази мисъл на античния автор Епиктет осмисля творческата и житейска философия на Петър Лазаров: "Този практичен и честен подход дава най-краткото обяснение за това как според мен възниква изкуството или как бих искал да вярвам, че са направени моите графики. Винаги съм ги гледал като част от моята биография, част от мимолетните ми дни. Точно както при гравиране на линия върху дърво няма връщане назад, дотолкова всеки момент от живота се фиксира във времето. Няма възможност да добавите или отнемете нещо. Ако художникът улови вътрешното си аз в творбите си във всеки конкретен момент, самото творчество запечатва в образ тази част от живота му. Бих искал да мисля, че като гледам отпечатъците си, ще разбера и разпозная кой бях/съм. Без съжаление, без гордост. Просто аз."

Повече за изложбата чуйте в звуковия файл.