Евгения Благоева, автор на романа "Реките на времето": Не бива да се превръщаме в продължение на злото, дори не бива да се докосваме до него

Впечатляваща семейна история, която обхваща някои от най-болезнените години за България през 20. век, вдъхновява дебютния роман „Реките на времето“ на Евгения Кръстева-Благоева, доцент по антропология в Нов български университет. Всичко в тази книга наистина се е случило. То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на „бившите хора“ в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето.

"Всичко започна с желанието ми да разкажа нашата родова история и да я оставя на децата ми, но в процеса на писане разбрах, че всички факти, личности и събития трябва да ги контекстуализирам в историческите моменти, в които са се случили. От личното, от личната фамилна история се получи накрая така, че успях да разкажа фактически цялата история на България в последните 125 години и да стигна до някои общо-човешки послания." - сподели за Радио Варна Евгения Благоева. - "Това беше една емоция, която се отключи в мен при намирането на портрета на моя дядо, рисуван в Белене. Това беше един много покъртителен момент. Просто присъствах на една конференция и нямах никаква представа, че съществува такава колекция от портрети, нарисувани с  молив върху едни малки парчета хартия от колети, амбалажна хартия и, че много интересни хора от елита, който е бил тогава там са нарисувани от художника Петър Байчев. И най-неочаквано намерих портрета на моя дядо, който в никакъв случай не е бил на някаква висока социална позиция, за да влезе в тази група от 200 души, които са нарисувани. Това беше моментът, в който се отключи това желание да напиша тази история. Натежа и това, че малко по-късно се срещнах с един режисьор, който беше частично запознат с тази история и ми показа негов сценарий за филм по нея. В началото не му обърнах внимание, но след това като се зачетох и си казах, че може би аз трябва това да го напиша, че няма смисъл да го преразказвам и да го направи на филм някой друг. Наистина тази история е много подходяща за филмиране и даже вече има известен интерес в тази посока, но просто това беше началото  - много личен момент, много личен проект."

На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина, оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителят на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров - Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първият български импресионист, и други. В процеса на писане загубени и забравени  спомени сякаш по собствено желание излизат наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт. Тази вълнуваща литературна сага за българската история (и неразривно свързаната с нея Македония) в последните 125 години е и хроника за трудните победи на доброто, за непоколебимата вяра и за светлата тъга по Дебелянов, която не изтлява. Изстраданият завет на жертвите на комунизма е, че единствената съпротива срещу злото е в смирението и отказа от търсене на разплата. Само по този начин не продължаваме злото чрез себе си. Един истински роман за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката.