Гена Трайкова: Социалните мрежи не са новинарски платформи, а хората, които пишат в тях не са журналисти

Всеки човек може да стане жертва на фалшиви новини, затова е важно всеки да бъде критично мислещ, да не се притеснява да анализира и интерпретира информацията, която получава и да търси нови гледни точки към всеки проблем, който среща. Това каза за Радио Варна журналистът Гена Трайкова, по време на на конференция на тема: „Медийната грамотност и дигиталното гражданство като инструменти срещу дезинформацията“.Конференцията, която се проведе днес във Варна, представи резултатите от първия регионален анализ на медийните навици на гражданите на Варна и Североизточна България, озаглавен „Извън балона: Как гражданите на Варна избират и вярват на новини“. На нея присъстваха представители на местните власти, образователни и социални институции, неправителствени организации, ученици.

В лекцията си „Фалшиви новини и дезинформация“ Гена Трайкова посочи, че всеки втори българин получава новините си чрез социалните мрежи. Но социалните мрежи не са новинарски платформи, а са медийни платформи – т.е.хората, които пишат там, макар и понякога да звучат като крайна институция, всъщност не са журналисти. Никой от тези хора не е проверил фактите, които изнася.

За съжаление обществото ни не е медийно грамотно, а България е на последно място в Европейския съюз по индекса медийна грамотност, каза още Гена Трайкова. Ако журналистите държат будно гражданското общество за проблемите, които ни заобикалят, работата на учителите и преподавателите е да държат будни учениците, за да могат един ден те да бъдат критично мислещи хора, които могат да се ориентират в морето от информация, каквито са социалните мрежи, и да могат да интерпертират, анализират и оценяват правилно събитията, за които четат, каза още тя.

В анализа озаглавен „Извън балона: Как гражданите на Варна избират и вярват на новини“ се посочва, че близо 20 на сто от жителите на Североизточна България черпят новини почти изцяло от социалните медии.

Най-уязвими на дезинформация са младите хора межу 15 и 24 години. По-неподатливи на същото са хората над 55 години. Като ключов фактор срещу лъжливите новини е образованието.Едва около 5 процента от хората над 55 години са склонни да вярват на всяко твърдение, което прочетат или чуят.

Анализът показва още, че жените са по-уязвими от мъжете. Ключов фактор е образованието и според данните в региона 31 процента от нискообразованите хора са в риск от това да повярват на дезинформация. Сред висшистите склонност да приемат на доверие всяка новина са едва около 13 на сто.

В Североизточния регион има най-висока информационна изолация.

Близо 24 на сто от хората в района не следят новини или политически теми. Проблемът е още по-сериозен в малките населени места. 40 на сто от живеещите в селата не се интересуват от новини.

В медийната среда в Североизтока доминират телевизиите. За около половината население те са основен източник на информация. Следващи по важност са социалните мрежи.

Североизточна България е и регионът в страната с най-малък брой местни и регионални медии.

Първият регионален анализ за медийните навици на хората с фокус върху Североизточна България е извършен от сдружение "Моят град" с подкрепата на Европейския съюз и фондация "Работилница за граждански инициативи". Направен е от международни експерти статистици, които са ползвали официални източници на данни както у нас, така и в ЕС.

Разговорът с Гена Трайкова можете да чуете в прикачения звуков файл.