Илия Проданов: 2026-а да бъде годината на промяна на всичко в сектора

„Акцент на цялото събитие е рестарт за земеделието и това не е случайно. В 2025-та изпращаме една от най-тежките години в последните 30 за сектор зърнопроизводство и имаме нужда определено от кардинални промени – и в напояване, и в поземлени отношения, и въобще в цялото общуване с държавата оттук нататък, за да може 2026-та да бъде годината на промяна на всичко, което се случва в сектора в момента. Това коментари пред журналисти Илия Проданов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, по време на 13-ия национален агросемина, който се провежда в Албена на 27 и 28 ноември. Той засегна ключови теми, свързани с най-тежките предизвикателства пред българското земеделие през последните години – криза в зърнопроизводството, проблеми в напояването, липса на устойчиви поземлени отношения. Той коментира очакваните законодателни промени, както и реалните рискове за финансовата стабилност на стопанствата.

-          Промените в Закона за водите решават ли проблемите на земеделския сектор?

-          Не е точно така. Има определени неща в Закона за водите, които допълнително трябва да влязат специално в този вид. Така или иначе той не е извървял целия нормативен път – предстои гледането му в зала, където ние ще си дадем нашето становище. В момента това, което се предлага, е единственият голям плюс на законопроекта като изменение – улесняването на достъпа до река Дунав. Но има много още проблеми в разрешителните за водовземане, като геоложкият доклад, който реално е една административна тежест за земеделските производители, която е абсолютно безсмислена, и МОСВ като дейност могат да изпълняват самите самостоятелно.

-          Каква беше изминалата година за земеделските производители? Ще има ли фалити?

-          По-лошото е, че това, което говорим последните няколко години, се потвърждава и с цифри. Между 30% и 40% в различните региони на страната е намалял броят на стопанствата, което показва, че фалитите са факт. Дали са буквално фалити или продаване на стопанство, асимилирането им от по-големи фирми… но реалността е такава – 30–40% от стопанствата изчезват. Тази година няма да се различава от предните. Климатичната ситуация е много тежка. Всички виждат каква суша беше цяло лято. Добивите от пролетните култури бяха много под рентабилността като размери. Така че със сигурност фалити ще има. Дано с промените и предложенията, които имаме, малко да ограничим този процес.

-          Доволен ли сте от срещата с министър-председателя и от държавния бюджет, който беше върнат?

-          Доколкото можем да бъдем доволни от политическа среща. Защото тя не беше изцяло експертна – по-скоро беше насочена към политическите теми и начина на работа с държавата като цяло. Поеха се определени ангажименти. Доволни ще бъдем, когато се изпълнят. Да, със сигурност тежестта осигурителната е голям проблем за земеделските ползватели, особено по-малките. Но най-големият проблем е липсата на средства за напоителни системи. И тук не говорим само за бюджет ’26. В бюджет ’25 тези средства бяха заложени и така и не стигнаха до напоителни системи. Тоест самото присъствие на тези пари в бюджета не е гаранция, че те ще се използват по предназначение.

Отпуснатите близо 27 милиона за „Напоителни системи“ е добър сигнал – те са само част от обещаните средства. Всъщност това са първите и единствени средства, които са пристигнали от тези 350. И те реално бяха отпуснати вчера на Министерски съвет. Тоест това е първият транш от тези средства. Не виждаме обаче през декември потенциал да има други средства.

-          Освен напоителните системи, какво още стои на преден план?

На първо място – поземлените отношения. Това е най-големият бич в момента за сектора. Поземлените отношения в България, без абсолютно никаква възможност за предвидимост в стопанствата. Абсолютно никакъв контрол върху стопанисваната земя. Едногодишни договори, едногодишно комасирано ползване. Абсолютна невъзможност за опазващи почвата практики, за инвестиции в напояване, за планиране на инвестициите в стопанството. Така че това е на първо място. И другият голям проблем естествено е напояването. За да стигнем до ниво стопанството да започне да инвестира в напояване, първо държавата трябва да си свърши своята работа. Двете теми – поземлени отношения и напояване едно без друго не могат  – когато държавник ги коментира, трябва задължително да ги коментира в симбиоза.

-          За поземлените отношения – може ли да се намери начин за решаване на този проблем?

-          По-скоро има битка на аргументи. И когато сложим аргументите на масата, мисля, че ще стигнем до решение. Не мисля, че имаме огромен проблем с балансиране на становища. Говорим за дългогодишни договори. Говорим за метод за защита и на ползвателите, и на собствениците. Тоест нашите предложения в момента са изцяло балансирани в двете посоки. На панела за законодателството ще се опитаме максимално кратко и резюмирано да представим всички наши предложения, за да спрем спекулациите по темата, които се вихрят последните три седмици.