"На село" в Овчага

Хората на село, също като тези в града, чакат с нетърпение да дойдат почивните дни. Тогава българските села оживяват, защото децата идват от града да видят родителите си, бабите и дядовците. Така е и в едно от 24-те провадийски села - село Овчага.  

Животът е кипял преди години в село Овчага. Имало е деца и млади хора, близо 800 души е било населението му. Днес нямат и сто. По списък са точно 99. 

В селото има действащи кметство, читалище, поща и един хранителен магазин. Никога не е имало църква, затова са монтирали пред кметството  камбана на висока метална конструкция. Бият камбаната, когато някой почине или ако има бедствие. Селото се слави още и с чужденците от няколко европейски държави, които живеят в него. И продължават да идват нови.  

Сливането на две села образува днешното село Овчага – едното е Овчага, което се е казвало Мурацово, а второто Водици, наречено още Аязма. За село Аязма има писано в османския данъчен регистър още през 1621 година. Първоначално е било изцяло мюсюлманско, а близо до него е имало малка християнска махала. Впоследствие тя се обособява като отделно селище със смесено население, което е наречено Мурад-софу и по-късно Мурацово. След Освобождението българи от Ченге (което  е днешното село Аспарухово) се преселват в Мурад-софу и го наричат Овчага. А през1959 година се сливат селата Овчага и Аязма.  

Между реките Топла и Сухия дол  тече и животът в селото днес.  Районът е богат на вода и местните жители не знаят какво е водна авария и липса на ценната течност. 

Историята на селото помни с детайли една от най-активните негови жителки – Гергина Петрова. Днес тя е на 90 години. Радва се на завидно здраве, бодър дух, физическа активност, остър уми силна памет. Разказа за себе си и за всичко, което се е случило в Овчага и е видяла с очите си.  

Един от най-новите жители на провадийското село Овчага е варненецът Станислав Златарев. Той е на 32 години и има собствен бизнес в града. Градският живот обаче вече не му харесва както преди, затова купува къща в Овчага с намерение да живее постоянно на село.

Къщата, която купува е на 130 години. Решава, че ще я възстанови във вида, в който е била. Трябва да е завършена  в началото на следващата година, защото тогава подготвя едно голямо събитие –поставяне на рекорд на Гинес в село Овчага. Станислав Златарев вече има два рекорда на Гинес зад гърба си. Третият не случайно е решил да постави точно на село, където смята да разработи и спортен комплекс.

Читалище в село Овчага се открива през 1928 година. Казва се „Пробуда“, но тогава не е имало сграда за него. Такава се построява по-късно с дарения на хората в селото. Секретар на читалището е Златка Михалева, която работи в него от 2009 година. По сградата постоянно се ремонтира нещо. Сегашното й състояние е след ремонт на покрива и смяна на дограмите. Салонът е действащ, но се събират в него само през лятото, защото няма с какво да го отопляват през зимата.

Село Овчага – за едни дом по рождение, за други – дом по съдба. Съдбата отвежда Татяна Вълчева в Овчага. Тя е трети мандат кметски наместник. Харесва си работата, но повече харесва хората в селото.

Възможно е някога жителите на село Овчага отново да наброяват 870 души. Днес обаче по списък са само 99 и един от тях е Пол Коминтс. Пол е един от много чужденци в селото. Идва от Уелс, купува къща, която няма нужда от ремонт, продава родната си в чужбина и става жител на селото. В България е от 2007 година. Говори развален български и основният преводач между местни и чужденци.

От близо година в  Овчага има малък параклис на името на Свети Харалампий Магнезийски. Построен е от Явор Неделчев, местен пчелар. Новата постройка се намира в двора му, но е за всички жители на селото и винаги е отворена. Пчеларят строи параклиса без чужда помощ и с желанието да го дари на съселяните си. Освещаването му е планирал за 10 февруари 2026 година, когато Православната църква почита Свети Харалампий Магнезийски – покровител на меда и пчеларите.