„Тази есен е лятно момиче“ - премиера на новата книга на Елица Виденова

10 декември, сряда, Концертно студио на Радио Варна, 18.00 ч.

Елица Виденова ще представи новата си поетична книга „Тази есен е лятно момиче“ . Поезия, която остава. Поезия, която лекува.

„Тази есен е лятно момиче“ е поетична книга, която носи едновременно светлина и дълбочина, крехкост и вътрешна сила. В стиховете на Елица Виденова сезоните са време, усещане и вътрешно състояние – любовта е лято, болката е есен, споменът е зима, а надеждата винаги намира своята пролет. Това е поезия, която улавя преходите в душата така, както природата улавя преходите между сезоните – естествено, красиво и истински.

Поетичният свят на книгата се разгръща между интимното и философското, между личната изповед и универсалното човешко преживяване. Тук ще откриете стихове за любовта и раздялата, за дома и пътя, за детството и родителите, за България, за вярата, за страха, за крехкостта и за силата да продължиш, когато ти е трудно. Това са стихове, които приемат уязвимостта, осветяват болката и винаги оставят място за надежда.
Езикът на Елица Виденова е музикален, чист и образен. Всяко стихотворение е изградено с внимание към ритъма, към паузата, към онова неизказано пространство между думите, където читателят открива себе си. Поезията ѝ е тиха, но въздействаща – тя докосва дълбоко и остава дълго. Стремежът ѝ е към истина, към смисъл, към чисто преживяване.

Книгата е богато илюстрирана с художествени фотографии, които са органична част от емоционалното внушение на изданието. Образи и думи вървят заедно, създавайки завършено, цялостно преживяване, което кани читателя да се връща към страниците отново и отново.
„Тази есен е лятно момиче“ е пространство за съпреживяване. Книга за хората, които усещат света дълбоко. За онези, които вярват, че думите имат силата да лекуват, да съхраняват спомените и да връщат светлината тогава, когато най-много ни е нужна.

(Марисиана Влашева-Михайлова – Издателство Академия „Знание“)

Да имаш за приятел талантлив човек е „връзкарска“ работа! Не е държавна тайна, че приятелството ми с Елица е отпразнувало вече трийсетгодишнината си. И го споменавам неслучайно – събраха ни думите, първите ни поетични книги и възторгът, че „по хората ходи“. „По хората ходи“ на млади години звучи спасително, че не си сам в безсъниците си, в нахалството на „проклетото“ стихотворение, което не ти дава мира, докато не го напишеш, в радостта, когато прочетеш себе си в стихотворение на друго момиче. При някои, съвсем здравословно, това отшумява с възрастта. На нас не ни се получи. Елица Виденова не можа да се раздели с поезията, защото поезията отказа да се раздели с нея. Прие я като неизбежност и написа великолепни стихове, които „живеят“ във великолепни книги. Всичките са ми любими, но „Тази есен е лятно момиче“ ми е специална. В тази книга е същата Елица, разпознаваема като стил, разбира се, но ме докосва с една светлина, която се ражда само след преодолян мрак. Поезията много обича такива гранични състояния. Цената – да си плащат авторите. Елица си е платила.

И за теб, скъпи читателю, остава само чистата проба поезия!

(Редактор: Камелия Кондова)