Лесна работа: Студентският празник

Честит празник на всички студенти!

Един хубав ден, посветен на младостта, жаждата за знания, енергията и силната мотивация да се постигат цели и да се гради адекватно бъдеще. Разбира се, едва ли сега е моментът да си припомняме легендите за безкрайни купони, по време на които всички забравят за изпити и конспекти и се фокусират върху екзистенциалните въпроси за смисъла на битието, питието и евентуално мезето. В последното няма нищо лошо, защото упоритото учение трябва да се подкрепя с приятни и освобождаващи моменти. Ярките празници правят делниците по-смислени и вдъхновяващи.

Тук не мога да не намеся онова митично създание, наречено „вечният студент“. Предполага се, че осмодекемврийските му празници са повече на брой от тези – на колегите му. Скулпторът Христо Танев посвещава паметник на този вдъхновяващ образ.

И като стана дума за вечния студент, тези дни повече от 280 000 подобни студенти, превишили определената продължителност на обучението си и предоставеното по закон удължение, ще бъдат заличени от регистрите на гръцките университети. Един от тези вечни студенти е регистриран през 1933 година, а друг – през 1938 година. Какви ли истории се крият зад обявените данни? Обикновено са сложни и много драматични. Можем само да гадаем за неочакваните житейски обрати, отдалечили тези хора от аудиториите.

Но стига толкова драма. Празник е това. Хубав празник, свързан с пътувания до приятни места, обикновено на свеж планински въздух, съчетан с питие и добра компания и способен на чудеса за добро настроение, вечно приятелство и незабравими спомени, които след много години ще бъдат разказвани на деца и внуци по време на някой следващ осми декември.

Имам две приятелки, които години наред не спират да се връщат към първия си студентски празник. Тогава един от колегите им в университета събрал стабилна група желаещи да празнуват и ги повел към планинската вила на свои роднини. Роднините планирали да са някъде другаде, а вилата, самотно сгушена на километър и половина от малка железопътна гара, очаквала щастливата студентска компания за шумни и незабравими увеселения. Пътували с влака. После някак преодолели пеша въпросното разстояние в мразовития декемврийски ден, натоварени с раници, в които предвидливо били подредени необходимите продукти и питиета. И в най-великолепния момент, когато се явили пред вилата, оставало само да влязат, да запалят огън в камината и да кажат: „Старт на тържеството!“…

Точно тогава вратата се отворила и на прага се появила стопанката на имота. Информацията за отсъствието й се оказала силно преувеличена.

Пътят към гарата, а после и към града се сторил на нашите хора много по-дълъг, тежък и изтощителен. Посрещнали празника, полувкочанени на малка гара в центъра на нищото, в очакване на първия сутрешен влак. Извадили от раниците каквото имало в тях и гарнирали тежките въздишки с хапване - за повдигане на духа и с пийване - за сгряване на тялото. Не бил точно мечтаният празник, но за сметка на това се оказал най-незабравимият.

Всеки път на осми декември, те се сещат именно за него. Сигурна съм, че са имали други – далеч по-топли, красиви, забавни, романтични, великолепни, приказни може би… Но те си спомнят точно тази история и винаги ще разказват именно нея.

Сега ви оставям. Празнувайте! Нека бъде неповторимо и незабравимо, но не толкова драматично, а по възможно най-лекия и приятен начин.