Въпреки липсите в образователната система, младите се интересуват от политиката

Парламентът не трябва да спира с работата си. Основните му задачи сега са приемане на удължителен закон за бюджета, както и промени в Изборния кодекс. Това каза обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ Константин Праматаров от „Да, България!“, който е един от младите протестиращи във Варна. По повод участие на младите в предстоящите избори и посланията на партиите към тях, Праматаров коментира:

Смяната на ръководството на две от партиите в ПП/ДБ е знак, че се върви към отваряне на политическото ветрило, събиране на периферия, не само на политическия ядра. През зимата предстои и на трета партия от коалицията, избор на ново ръководство. Надявам се, че с едно подмладяване, смяна на генерациите в политическите ръководства би променило подхода към избирателите. Виждаме, усещаме, че избирателите са все по взискателни. Те не се примиряват с една изборна кампания в която се определят десет обещания, а искат отчетност от своите представители на национално и на местно ниво.

На въпрос, дали политиците, ще отново ще дадат обещания които няма да изпълнят, въпреки, че в момента чертаят червени линии, заявявайки с кого няма да взаимодействат, Праматаров каза, че думата „никога“ в политиката не би следвало да се произнася. За съжаления, подобни методи се използват за мобилизация на твърдите електорални ядра, каза младия политик. По думите му, именно това води до ниска избирателна активност сред периферията избиратели. Избирателната активност у нас, от 40 на сто е абсолютно несъизмерима с нивата в Западна Европа. Според него, червени линии могат да съществуват единствено по идеологически причини, като например, леви и десни партии в съвместно управление.

Праматаров коментира и защо, младите до сега са били аполитични и апатични към общественото недоволство. Според него, за това вина носи образователната система, в която предмета гражданско общество, не е достатъчно развит и не обяснява на учениците как функционира държавата, разделение на властите, какви са партийните системи, у нас и в Европа, прилики, разлики. Според него обаче, има разлика в протестите 2020-та и тези пет години по късно. „През 2020-та, моите връстници нито знаеха, нито се интересуваха, защо се протестира. Днес те задават въпроси, без да са партийно обвързани, те се интересуват. Организират се в групи, дори създават движения които възпитават и запълват гражданското образование през социалните платформи.