Лесна работа: Какво си пожелах за Коледа

Какъв декември само!

Между коледните базари, греяното вино с приятели, аромата на ябълки с канела и скарата на дървени въглища се събра и много натрупано негодувание.

Една прекрасна, незабравима, изпълнена с приятни изненади и вълшебства приказка - това би трябвало да е последният месец от годината според всяко малко дете, според търговци, маркетолози, рекламни консултанти.

Огорчение, тревога, гняв... По-скоро към това клони последният месец от 2025-та година за нас – скромните обитатели на красивата площ между черноморското крайбрежие и жълтите павета.

Да, украсихме домовете си, накичихме коледните елхи, купуваме подаръци и мислим за празничното меню.

И декември е прекрасен.

Въздухът е наситен с очаквания и надежда, а светлинките по коледните базари напомнят, че в края на мрачните моменти винаги изгрява слънце... или някой включва осветлението. Поне така се надяваме.

Като стана дума за осветление: в Япония, произвеждат електричество, докато вървят и в буквалния смисъл, чрез собствената си енергия, осветяват улицата, града, света, живота си. Е, дори наоколо да е по-мрачно, ние отдавна си знаем, че тук не е там. Нашето тук не може да бъде сравнено с ничие друго там, в която и точка на вселената да се намира то.

Интересни бяха кадрите, в които важни фактори, строени като стена, гледаха ледено и непоколебимо. Накъде? Нямам представа. Със сигурност не и към кротичкия човечец отсреща. Все пак той ги е издигнал на въпросното място. Защо да го гледат лошо? От него се иска толкова малко: да е на линия по време на избори и да прояви повече смирение... Повече.

Мъжете с яростни погледи изглеждаха като току-що излезли от роман на Ричард Озмън. Например в "Куршумът, който не улучи" има сцена с малко билярд в клуба, малко приказки за това кой как си е изиграл картите... Такива неща. И единият герой – Рон се усмихва: “Това е позната територия за него: двама мъже, които спорят помежду си и си казват всичко, което не им харесва. Нищо не може да се мери с един хубав конфликт“.

Призоваха ни да проявим разум и да бъдем малко по-смирени. Не съм чувала за по-смирени хора от нас - обитаващите тези прекрасни земи. Разбира се, може информацията ми да не е актуална.

Навремето в Морско училище един преподавател обяснявал как се работи с подчинения. Хващаш го за гърлото и стискаш все по-здраво, докато остане почти без дъх. Тогава лекичко отпускаш, за да си поеме въздух. И дисциплината е спазена, и човекът ти е благодарен, че е оцелял.

Мит ли е, истина ли, или класически похват за още смирение? Кой знае?

Така че този декември може да не сме в коледна приказка, но със сигурност сме в роман. Какво ще излезе на финала? Ще видим.

За Коледа си пожелах най-естествените неща: топли ръкавици, здраве и усмивки за любимите ми хора и по-добро бъдеще. Във връзка с последното, ако всички, абсолютно всички ние, търсим повече общи решения, със сигурност ще ги намираме, а това е достойна стъпка в правилната посока. И тогава, вместо отново да стягаме куфарите, както преди години, ще си останем у дома и ще имаме това по-добро бъдеще.