Беркай Чокджан: Гражданският натиск трябва да продължи

Протестът е един способ, чрез който младите хора и не само младите, а като цяло гражданите в едно общество изразяват своето недоволство от определени процеси, от начина, по който се случват нещата в държавата. Разбира се, имаше и натрупване на доста събития, които допринесоха за нагнетяване на общественото недоволство и които катализираха случването на тези протести и доста бързото им превръщане в масово явление. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна Беркай Чокджан – представител на поколението Z и един от активно протестиращите варненци. Защо младите се двигнаха на протести? Как си представят промяната и бъдещето на страната ни? Това само някои от въпроси, отгворите на които ще чуете и прочетете в интервюто:

 

Сред основните причини за протестита са хронологията на това управление, генезиса му и след това всичко, което се случи. Събирането в една коалиция на партии, които са давали такива заявки помежду си, че например Борисов ще гони Доган и Станишев до затвора, а след това виждаме, че той се коалира с партиите, които са оставили в наследство Станишев и Доган, тоест БСП и ДПС.

 

И ИТН, които щяха да „изчегъртат“...

 

Това на първо място, след това като продължим с отношението към младите лекари и заявката на Тошко Йорданов, че ще донесем чужди медици за $500, които да ни лекуват. След това цялостното отношение към журналистите и желанието на някои хора да ги превърнат в едни поставки на микрофони, които да бъдат безгласни букви и да не задават критични въпроси, за да не развалят комфорта на властта. След това поведението на някои народни представители, изтръгването на микрофони, епитети като „мършляк“, „бегай от тука“ и така нататък. Всичко това резултира в едно много сериозно гражданско недоволство и това е и причината, поради която аз също реших да изляза на площада. Също нещо друго, което искам да отбележа и много важно като причина, че заявката на господин Пеевски, че той може да ме представлява и да бъде мой брат.

 

Да, това ще да ви питам специално, защото вие имахте изказване в това отношение. Какво е отношението на младите турци към делян Пеевски?

 

Вижте, аз не познавам човек, който да харесва Делян Пеевски искрено, без да очаква нещо в в замяна. Да го харесва без безвъзмездно. Познавам някои млади хора, които знаете каква фундаментална част от живота на младите хора са социалните мрежи и как те преизграждат своя образ там,  идентифицират се с този образ. Има такива млади хора, които нямат нито една публикация за своята партийна обвързаност с „Ново начало“. Както казах, те по-скоро очакват някаква изгода някаква възвращаемост от това. Няма човек, който да се възхищава на Делян Пеевски.

 

А вие лично, като човек от този етнос, как си обяснявате това, което въобще се случи в ДПС? Начинът, по който беше взета там властта, с начина, по който Певски беше превърнат в персоната, която олицетворява силата на държавата, едва ли не?

 

Вижте това, което в своята същност наблюдавахме беше едно рейдерство. Едно завладяване, което ние преди това го наблюдавахме на други нива в други организации, като пак основният фронтмен беше Делян Пеевски. Макар че, има много сериозни спекулации в обществото, че зад него стоят други кръгове и заинтересовани лица, които са способствали тези негови прояви и възможността той да се превърне, в това, което е. Например кредитите от КТБ, с които той изкупи много голяма част от печатните издания в България. Господин Пеевски просто в един момент си повярва твърде много. Той се оля в своята лакомия и в безмерността на това, което прави и се стигна до там, че той настъпа много хора по опашката. И изглежда сякаш така еговият край се задава на хоризонта.

 

Протестите продължават. Алтернативата, която те предлагат обаче каква е? Защото много от по-старите, както някои млади ги наричат аналоговите анализатори коментират, че да младите протестират обаче те не дават никаква алтернатива. Искаха само да свавят правителството. След това нямат идея какво предстои тук нататък и така.

 

Това е един доста удобен наратив, който се лансира в публичното пространство от някои говорещи глави, които по-скоро бихме определили като говорители на статуквото и е опит за изменяне на дневния ред в обществото и внушаване на една отговорност, която всъщност не би трябвало да лежи на плещите само на младите хора и на протестиращите. Имайте предвид, че не е работа на хората, които са по площадите да излъчат политическа алтернатива, защото най-малкото има професионални политици, които вземат заплата за това нещо. Формулирането на политическа алтернатива би трябвало да е тяхно основно задължение. Работата на площада и на гражданското общество е да бъде един дисциплиниращ фактор, който да напомня на политиците, че те трябва да бъдат негови представители.

 

Вие казвате: работата е на политиците, а не на хората на площада. Да, обаче вие протестирахте, че голяма част от тези политици, тогава кои са тези, които могат да донесат промяната?

 

Вижте всеки има свои различни политически предпочитания възгледи. Аз смятам, че ние трябва да започнем един по-задълбочен разговор за политика, да си говорим за приоритети, за допирни точки, трябва да изградим визия за това как искаме да изглежда България след 5, след 10 години. Защото след влизането ни в НАТО, в Европейския съюз и цялостната ни интеграция в Шенген и в еврозоната, вече сякаш ние нямаме наднационален стратегически приоритет, който да ни обединява, за който да имаме консенсус в обществото. Трябва да изградим визия как искаме да изглежда България в дългосрочен план.

 

Да, обаче когато желанието за изграждане на такава визия се сблъска челно в стената на реалността на българската политика, какво правим от там нататък?

 

Сблъсъците са част от живота и това, което не ни убива, ни прави по-силни. Ако погледнем чисто законите на физиката, сблъсъкът също генерира енергия. Това, което ние можем да направим, е да използваме тази енергия, да се опитаме да я канализираме към към нещо градивно. Защото, както и вие и други хора отбелязват основната спойка основното обединяващо послание на тези протести беше „анти Пеевски“ и беше насочено срещу управлението. Но, нещо, което ми се стори така много положително е, че с оставката на правителството не погина гражданската енергия, тя продължава да съществува и струва ми се този път гражданите са решени да продължат своето участие, да продължат своето присъствие на площадите с целта да гарантират един честен и прозрачен изборен процес.

 

Добре те ще бъдат на площадите, искайки честни избори, включително и адекваното използване на машините в тяхната пълна функционалност, но партиите, които са в парламента и които имат мнозинство, ако откажат това да се случи, какво ще направи площада?

 

Вижте, когато говорим за изборен процес, разговорът трябва да бъде двупластов и за честността. На първо място ние имаме институции, които също би трябвало да са ангажирани с това нещо. Само че, наблюдаваме също и доста сериозни институционални сблъсъци в последните години. Да припомня какво каза на 10-ти март година госпожа Панова, председателят на Конституционния съд в извънредно включване по БНТ. Тя каза, че ЦИК отказва да изпълни нареждане на конституционния съд, защото е предаал материалите по делото за установяване на изборни нарушения на прокуратурата. Тоест, като добавим и към този административен компонент, също така и чисто човешкия аспект на нещата, тоест, дали хората могат и дали са достатъчно свободни, за да гласуват по съвест или са принудени да гласуват по определен начин заради това, че някой брокер на гласове чака отвън секцията и те трябва да му се отчетат. Дали, защото са заплашени по някакъв начин, дали защото имат някакви икономически зависимости обвързаности. Разговорът не се ограничава просто до парламентарното мнозинство и това какво какво прави то. Това, което зависи от партиите е да променят изборното законодателство. Често чувахме също така песимистични прогнози. Втълпявано ни е с години, че няма смисъл да се протестира. Няма смисъл да се гласува. Няма смисъл не знам какво си, Но, видяхте, че с три протеста правителството падна, така че очевидно гражданския натиск работи. Гражданският натиск трябва да продължи, докато се измени изборното законодателство. Оттам нататък вече стигаме и до другите компоненти, за които говорих преди малко.

 

Част от тези компоненти е съдебната система.

 

Разбира се.

 

Поставям този въпрос и ви слушам за това, което казвате за председателя на Конституционния съд и си мисля до каква степен по-възрастните хора понякога нямат адекватна визия. За това до каква степен пък младите са подготвени и са „в час“. Защото Мартин Атанасов от черна писта ми обясняваше в едно интервю, че за разлика от много други хора, той е прочел всички 400 страници на първоначалния бюджет. Вие сега цитирате председателя на Конституционния съд. Още един челен сблъсък с идеята, че младите са незаинтересовани, че те са аполитични. Да не кажа грубата дума безхаберни. Ето, че се оказва, че не е така.

 

Да, младите хора сме ангажирани и това не се личи само и единствено по политическите изяви, по протестирането, по изразяването на позиции в публичното пространство. Може да видите в колко много доброволчески инициативи участват младите хора, колко много благотворителност има също така инициирана от младите хора. Така че, ние в никъв случай не сме апатични към проблемите на обществото. Напротив, ние постоянно смя да кажа, че търсим начини, по които да направим обществото, в което живеем и средата по-хармонични.

 

Да, обаче политиката, с която се сблъсквате, ако е нехармонична, ето го пак  идваме до този челен сблъсък. Вие говорите как Конституционният съд се оплаква, че ЦИК не му изпълнява решенията. Ако политиците само имитират ангажираност, че ви чуват, а всъщност си мислят да се направят това, което са правили както винаги. Какво правим от там нататък?

 

Ще следим много внимателно техните действия, ако се налага, ще ги сменим с други.

 

Как ще ги смените, ако те не искат? Те си ми няма да си тръгнат нали?

 

Ами, вижте в България аз мисля, че на всеки следващи избори чупим рекорд по отношение на това колко кандидати има за изборни длъжности.

 

И колко малко хора гласуват в същото време.

 

Така е, така темата за избирателната активност е много обширна. Тя има също много измерения.

 

Едно от тези измерения е дали хората, които бяха на площада не всички. Разбира се не може да има такива очаквания. Една голяма част от тях ще отидат до урните.

 

Ами надявам се да отида. Аз лично избора не пропускам и винаги отивам до урните винаги отивам да гласувам и винаги убеждавам хората във моето обкръжение да гласуват и мога да ви кажа, че това, което аз наблюдавам поне в моето обкръжение и хората, с които аз имам достаг е, че изборната активност сред джензи по мои лични впечатления, е по-висока, отколкото тази на шпколението на нашите родители. Аз много често съм срещал хора в обкръжението не само на моите родители, но но когато съм разговарям с родители на на мои приятели познати.

 

Винаги в тях съм срещал 1 много по-песимистичен прочит на събитията, докато.

 

Те вече са се отказали до такава степен е писнало, че не им се занимава аз така го разбирам.

 

Има го този елемент на резигнация, докато в младите хора съществува представата, че те са творците на собственото си битие и те могат да променят нещата.

 

За да стане малко по-ясно на слушателите. Искам да ви попитам вие сте завършили езиковата гимназия?

 

Първа езикова гимназия-Варна. След това сте учих  в Нидерландия.

 

И какво правите в България те въпрос, който много хора се задават сега.

 

Бидейки всичко уредено там някак си ние нямаме с какво да допринесем за за развитието на тези общества. Те имат съвсем различен дневен ред, съвсем други проблеми, съвсем други размисли и страсти.

 

Докато тук в България мисля, че ние имаме много повече какво да дадем и може да имаме много по-голяма добавена стойност за развитието на обществото и на държавата и това е 1 от причините, при която и аз реших да се върна, защото да може да си намеря работа там, но без да да бъда обществено ангажиран и без да участвам в обществените процеси, аз не се чувствах пълноценен.

 

Като човек, който е активен участник в протестите и изисква промяната да се случи. какво мислите, че ще ни чака от хайде през следващата година, защото се говори за поредица от избори за поредица от служебни кабинети?

 

Разбира се, има такава перспектива, имайки предвид силната фрагментираност, както на нашето общество, така и на политическата система. И това е, че Парламентът напоследък бива конструиран от все повече и повече на брой партии. Ниската избирателна активност също способства за влизането на партии с по-радикални възгледи, което допълнително нажежава политическата обстановка и прави политическия диалог все по-труден. Което пък прави все по-невъзможно съставянето на някакви устойчиви мнозинства, обединението около общи приоритети и да със сигурност има перспектива за навлизане в нов цикъл от избори, служебни правителства и така нататък. Но, трябва ясно да си дадем сметка, че приключи времето, в което има един голям, който диктува дневния ред. Оттук нататък ще има няколко може би средни играчи и няколко по-малки, които ще трябва да се научат да си говорят помежду си и и да си говорят как се правят мнозинства да намират допирни точки помежду си и общи приоритети.

 

Сега се сетих да в опитам предвид случилото се е в ДПС и малките няколко малки маргинални партии, които разчитат на този вот. Не знам до каква степен въобще го печелят сред българските граждани от турски произход. Има ли нагласата за създаване на алтернативен политически проект, който да ги представлява нещо като конкурент на дочението за права и свободи?

 

Аз не мога да говоря от името на всички граждани от турски произход в България. В момента на дневен ред сякаш не е излизала такава тема, поне до мен не е достигало такова нещо. Разбира се, по-добрият вариант би бил по-скоро хората от нашия етнос да получат представителство в останалите партии, било то вече съществуващи, било то партии, които предстои да бъдат създадени. Защото нови субекти постоянно има, на база на техните възгледи, а не чисто и просто на етнически или религиозен принцип.

 

Това щях да ви питам, защото сега някои партии вкарват в листите си хора. Дали го правят, защото не сме ги цените или просто искат да покажат, че са отворени към малцинствата?

 

Те трябва да да излъчат ясен сигнал към към малцинствата, че наистина се интересуват от тях и че могат да работят дългосрочно заедно за за разрешаването на техните проблеми, че могат взаимно да да допринасят към общите каузи, а не просто да ги използват като една модна дреха, която да поставят на витрината, защото през този сезон това се търси.

 

Започна ли промяната от ваша гледна точка?

 

Аз мисля, че единственото нещо, което е константно в нашата Вселена е промяната, промяната винаги тече. Ние се променяме на всякакви нива физиологично, биологично, химично, като начин на мислене като възгледи като възприятия. Промяната не е с периода тече, въпросът е как ние дефинираме промяната, какво си представяме като промяна и каква е нашата референтна. С какво сравняваме?

 

Вие какво сте? Какво ви е образованието? Какво сте завършили?

 

Международна бизнес администрация.

 

Да, защото не говорите като човек е изкушен от физиката, например.

 

Ами класният ми ръководител в гимназията беше по физика. Може би затова.

 

Да казвате единственото сигурно нещо в този свят е промяната, а единственото сигурно нещо в българската политика. Не е ли имитацията на промяната?

 

Вижте, ако сравним цялостно, как живеем днес и как сте живяли хората от вашето поколение преди 20-25-30 години и ако се опитаме максимално да рационализираме този разговор. Използвайки числови параметри, ние ще видим, че в момента българските граждани сме чисто исторически, може би в момента, в който сме с най-високо благосъстояние. Ние сме част от най-силния икономически съюз в света. Втората най-силна валута може би.

 

Откъде идва тогава усещането, че сме бедни, че не животът ни не е окей по принцип?

 

Вижте има много други места по света, които са много по-бедни и много по-неокей от нас. Но, в случая основният двигател на тези протести не беше усещането за бедност, беше усещането за за корупция, беше усещането за липсата на ценности в политиката, беше заради липсата на благоприличие. Липсата на възпитание заради една ежедневна безпардонност и безкрайна наглост. От страна на простете моята субективна оценка, но така едно уродливо парламентарно мнозинство за това бяха протест не беше основен икономически двигател, тоест и икономическата перспектива не беше основният двигател. Ако вие визирате бюджета, вероятно това ще ме питате след малко. Това беше просто кибритената клечка, която запали бензина, който беше разлятат от управляващите по време на последната една година.

 

Защо беше протеста в четвъртък пак срещу бюджета, при положение, че така или иначе не беше прието дължителния бюджет и това, което беше предвидено от управляващите, не беше гласувана в зала?

 

Протестът беше, защото управляващите изявиха едно намерение отново да се опитат да внесат този бюджет за гласуване в пленарна зала. С идеята да тестват дали гражданската енергия ще спихне след оставката на правителството и не им се получи. Гражданите дадоха ясен сигнал към доскоро управляващите, тоест управляващите в оставка, че те няма да се примирят просто с оставката на този кабинет, за който има и много сериозни съмнения, че е просто един инсталиран кабинет, който не взема реалните решения от държавата, по-скоро представляван от славен човек като Росен Желязков.

 

Направи ми на мен впечатление, че никъде на протестите не се скандираше името на Желязков, даже имат имаше имемата и картинки в това отношение, че нали той гледа озадачено, защото всички протестират срещу неговото правителство, а никой не не споменава неговото име?

 

Има и една политическа страница, която се появи във фейсбук. Силно казано политическа по-скоро меме страничка, която всеки ден пише статус: „Напомняме ви, че премиера на България се казва Росен Желязков“, която в последната една седмица стана. „Напомняме ви, че премиера на България, в оставка, се казва Росен Желязков“. Да, протестът не беше персонално насочен към Росен Желязков, защото много сериозно доминира в общественото възприятие, че той беше просто един сламен човек.

И много интересни паралели могат да се направят и с Пламен Орешарски например през 2013-та г., когато ГЕРБ бяха едни от основните протестиращи срещу него и срещу Делян Пеевски. Как 12 години по-късно, те се превърнаха в това, срещу което протестираха и управляваха с помощта на гласовете на този, срещу когото протестираха и който тогава заплашваше втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов със саморазправа.