Юлия Баховски: За румънците Варна е все повече и културен център

Румънката Юлия Баховски от Браила, завършила СУ “Св. Климент Охридски“, омъжена е за българин и днес животът й тече между двата бряга на Дунав, в Букурещ и в София. Тя редактор в "Радио България" на БНР, където превежда новините от България на румънски език. Има и блог за пътешествия, в който разкрива на румънците непознати места, вкусове и обичаи в България. От септември м.г. Юлия е и посланик на дестинация "Варна" в Румъния. 

Румънците, ако знаеха досега Варна само като морска дестинация за уикенд или за ваканция, аз бих казала, че Варна е морска културна
столица. Варна има вече много тесни връзки с Румъния – на всички фестивали в града има румънско участие, румънски режисьор
постави спектакли в драматичния театър на Варна. Има и мюзикъли, на които румънската публика може да присъства. Има концерти, има оперен фестивал. Варна има също така и термални води. Така че, това търсят румънците вече и това се опитваме с община Варна да
популяризираме. Много съм благодарна на общината за титлата „посланик на Варна за Румъния“, която ме прави много щастлива, защото Варна беше първият голям град, който като дете видях в България. 

Планът ни с общината е да представяме обекти и събития, но в същото време имам пълна свобода, защото идеята беше да представям нещата, както аз ги виждам като румънка, която има сантиментална връзка, вече е и лична, и професионална с България и с Варна.

Познавам много добре винения туризъм на Варна, защото в същото време имам честта да съм и посланик на сорта мавруд, който е емблематичен. Работя и за колаборация между румънски и български изби. Познавам много добре винените маршрути, те са страхотни.
 
България е страната, в която съм пила за първи път истинско сухо вино. Румънците са малко като поляците - обичат повече сладките вина. Последните години производството ми на чисто сухо вино. Когато пих в България такова сухо вино, толкова ми хареса и си казах "За това вино трябва да говоря!“.

Сега няма да намерите за съжаление българско вино в Румъния. Започнаха да се появяват на пазара, но е някакво изключение. Масово не се познаваме както реално. Точно това беше идеята на моя медиен проект. Аз още смятам, че Румъния и България не се познават много добре и имат много неща да си разкажат още една на друга. На Панаира на книгата в София преди години Георги Господинов е казал, че Румъния и България все едно са били в един брак по принуда в стария режим.

Режимът изчезна и двете страни започнаха да търсят тези ценности, които ги нямаха. И естествено погледнаха към Запада, където беше свободата, където беше това, което на нас ни е липсвало и в последните години бих казала, че направо Румъния и България сякаш се преоткриват.
 
Това ми беше желанието - да говоря на румънците за България.

И правят страхотни неща заедно има музика, има и копродукции, кинопродукции, в Русеи маше фестивал, на които румънски и български винени специалисти направиха заедно мастър класове. Така че, вече започваме да се познаваме в други сфери, но имаме още много работа.

 
Ще препоръчам на българите в Румъния да пробват нашето типино вино Feteasca neagra, което е червения емблематичен сорт на Румъния,
както е белите Feteasca regalaи Feteasca alba.
 

Румъния е голяма държава и с много регион и етноси. Мултикултурна държава, самите региони на Румъния, сякаш са наследили всяка от тях империята, под която са били навремето. Затова южна Румъния е много по-близка до България.

Не сме били част от Турската империя, но въпреки това сме имали райони контролирани от нея, както Трансилвания от Австро-унгарската и на североизток от Руската империя.

В Румъния днес си пожелаваме си здраве и най-вече пожелаваме си мир, защото сякаш годините последните години ни показаха, че не е нещо, което го имаме ние даденост Пожелаваме си хубави моменти, спомени, хората, спомените, преживяванията са ни най-ценното нещо. Към това се връща Румъния - автентичност и към по-простите неща, които носят духовна радост.