Лесна работа: С любов да продължим напред

В края на календарната годината броим дните до празничния звън на часовника и отбираме събитията, които да вземем със себе си напред, по пътя на времето и на годините... Като спомен, като урок, като настроение...

Преживяхме динамични, напрягащи, неприятни, щастливи, вдъхновяващи, интересни - всякакви събития. Ако трябва да сме честни, беше като приказка без край. Не каквато си я пожелахме и не толкова бляскава и щастлива, каквато ни се иска да я разказваме, но я имаше и я преживяхме. И ще прелистим книгата, ще продължим да участваме в следващи приказки, надяваме се, по-хубави и по-приятни за разказване.

Продължаваме и това е най-важното.

Джуджета, прасета, вълци, стари скъперници с фамилия Скрудж или с други фамилии... Всякакви герои влизаха в приказката, задържаха се там или излизаха, крещяха обидни думи, мачкаха, властно удряха по масата, изобщо правеха не точно каквото е редно, а всякакви други неща. Доста объркан сюжет.

Ако по някакъв начин това ви припомня Албер Камю, дали той не беше казал: „Всичко, което руши културата, съкращава пътищата, които водят до робство“? И веднага стигаме до книгата на Никола Бьогле „Пътника без лице“, където една транснационална корпорация иска безпределна власт, заличавайки паметта за световното наследство, защото „ народ без култура е народ без памет, а народ без памет престава да е народ. Превръща се в стадо, което предпочита да се сражава за един телевизор, а не за една идея“.

Е, не се даваме. Никой не успя да ни вкара в това.

Но какво говоря аз? Теглим тази черта и продължаваме със светъл и обнадежден поглед напред – към празниците, към следващата година, към следващата история, към следващата красива страница от нашия живот.

Дните от Коледа до Нова година са дни за добро, любов, радост, светлина, следващи планове и пожелания. За онази блага гледка на огън в камината, две чаши с вино за наздравица, къщички, сгушени в снега - въображаеми или наяве. Чудесни дни на радост.

Още е пред очите ми вечерта, в която запалиха Коледната елха. Красива музика. Щастливи детски личица. Смълчаният град, който намига със светлинките си. И луната отгоре. Така ли ми се стори, или усмивката й се разшири на песента „Когато луната изплува“?

Беше декемврийска вечер, пълна с хора в добро настроение, много различно от чувствата и настроението, които ги водеха само вечер преди това. Последното беше реакция към всекидневния живот, другото – светлият поглед на желанията и на плановете за бъдеще. Колко пъстър е животът! Обръща се към нас с различни лица, настройва ни като струни на китара - за веселите и за гневните мелодии.

Може би в това му е очарованието на прекрасния, единствен наш живот!

Младежи танцуваха и се забавляваха от сърце. И аз намирам смисъл в тази радост, в очакването за по-добри преживявания и моменти. Декември си тръгва красиво. Със светлинките и веселието на празничните базари. С музиката, която ни обгръща у дома, в слушалките, в колата, докато пътуваме. С музиката, която още повече засилва сиянието на празничните дни. Защото празникът е в сърцата, в мислите, в плановете ни, в настроението...

И в някои магически работи като например да викаме снега с песни, филми и пътувания. Забавно е. Трябва фантазия, желание, вдъхновение, за да разгадаваме многобройните тайни на живота. И много любов. Към себе си, към другите, към света, за да пристъпим с нея в предстоящия празник. И с любов да продължим напред.