Clémentine Delauney (VISIONS OF ATLANTIS): Даваме нещо позитивно на света

Интервю с Clémentine Delauney (VISIONS OF ATLANTIS, EXIT EDEN)

През 2026 фестивалът „Midalidare – Rock in the Wine Valley“, организиран от „Bulgarian Live Music“ ще бъде между 10 и 12 юли. Мястото традиционно - средногорското селце Могилово. Тази година хедлайнърите по дни са – първи TWISTED SISTER, втори – POWERWOLF и трети - немските пауър метъл законодатели HELLOWEEN. Но има и още банди, които ще се качат на сцената на фестивала. Една от тях са австрийците VISIONS OF ATLANTIS. Вокалистката им Clémentine Delauney даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Clémentine Delauney (VISIONS OF ATLANTIS, EXIT EDEN) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 12.01.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Clémentine, кое е по-важно за една група днес – да прави турнета или да издава албуми?

Clémentine Delauney - Едното не може без другото. Така смятам. С VISIONS OF ATLANTIS ни се налага да издаваме периодично нова музика, за да имаме възможност да правим турнета. Тръгваме на труне, за да представяме новия албум. Двете неща наистина вървят ръка за ръка. Шоуто е подчинено на новата музика, която издаваме. Не изпълняваме едни и същи песни всеки път. Свирим новите, за да представяме музиката си, когато имаме нов албум. Бих казала, че в момента е важно да продължим, да издаваме нова музика и да правим турнета, за да могат феновете да я откриват.

От другата страна - А ти самата какво предпочиташ – да си в студиото или на сцената?

Clémentine Delauney - Това са два напълно различни проекта, две напълно различни състояния и музикални среди. Студиото е място за самоанализ. Там записваш нещо, което ще живее само по себе си. Там всичко е фиксирано. Музиката и песните са завършени и това е. Работиш много здраво, за да постигнеш най-доброто изпълнение за албума и за тази увековечена версия на песните, които имаме. Харесвам подобни моменти, защото можем да се отдадем на детайлите, да се потопим в творческия процес, да обърнем внимание на емоциите, които композициите предават. Турнетата са живата част. По някакъв начин всяка вечер песните се усещат по различен начин. Понякога изпълняваме техни вариации. Понякога подхождаме по различен начин. В определен ден една песен може да има различно значение от предишния. Т.е. на концерт не чуваш фиксираната версия на песента. На живо тя живее. Публиката получава по-трогателно, по-енергична нейна версия. Когато свирим на живо, се срещаме с феновете, споделяме момента, енергията, музиката. Така че подходът е съвсем различен. И двете положения трябва да съществуват. Обичам ги по-равно. Като музикант щях да се чувствам нещастна, ако съм лишена от едното или другото.

От другата страна - Това означава ли, че най-добрите песни на групата са в нейните албуми?

Clémentine Delauney - Наистина зависи. Понякога усещам песните в албума като нови, защото все още не съм ги пяла стотици хиляди пъти, не сме ги свирили твърде много или, нека го кажа, никога. Когато записваме песен, тя никога не е изпълнявана на живо. Така че в албума версиите са студийни. Лично за себе си съм осъзнала, че има песни, които чувствам по-комфортно за изпълнение по време на турнето и дори след него. Т.е. за някои композиции е необходимо време, за да ги почувствам по-добре. Дори мога да им предам друго значение. Не бих могла да кажа, че някоя версия е по-добра от останалите. Те просто са различни. Но със сигурност има повече зрялост, когато изпълняваме дадена песен на живо повече от времето, докато текат записите й.

От другата страна - Когато създавате нови песни, обмисляте ли как ще звучат на живо?

Clémentine Delauney - Разбира се. Вземам под внимание живите аспекти, докато създаваме нова музика. Познаваме музикалните си граници. Не създаваме материал, за който после ще се чудим как ще изпълняваме на живо. Знаем кое е най-подходящо за музикантите от групата, за да могат те да го изпълнят по най-добрия начин на живо. Живите версии на песните присъстват от самото начало на творческия процес. Когато създаваме една песен, на момента можем да кажем, дали тя ще звучи на живо или няма да я изпълняваме. Концертите са много важни за нас, защото обичаме визуалните аспекти, с които обвързваме групата. Когато създаваме нещо, сме наясно как да го използваме. Бихме искали всичко, което сме направили да го представим на сцена. Разбира се, не можем да изпълним цял албум, освен ако не тръгнем на специално турне с тази цел. В повечето случаи трябва да избираме, кои да изсвирим от сцената. Така че има песни, които буквално крещят, че са за сцена. Т.е. докато създаваме музика, вземаме решения, свързани с живото й изпълнение.

От другата страна - Когато свирите на живо, импрозиритате ли или стриктно следвате студийните версии?

Clémentine Delauney - Ние свирим със семпли и кликове. Така че не ни остават много възможности за импровизация. Понякога си позволяваме леки промени в мелодиите или променяме тембъра на гласовете, защото каквото и да говорим, не пеем по един и същ начин в студиото и на живо. Това е сигурно. На концерт изпълненията са силно повлияни от обстоятелствата. Съвсем различно е да пееш в клуб, отколкото на открито. От самото начала на песента подходът е различен отколкото в студиото. Но наистина не мога да импровизирам. Също така искам да изпълня песните така, както феновете ги познават от записите. Обичам, когато те пеят с нас. И ако импровизирам твърде много, знам, че за хората пред сцената ще е смущаващо, както и за партньора ми Michele Guaitoli, защото не съм едниственият певец в групата. Когато пеем заедно, е по-добре да се придържаме към оригиналната мелодия. По този начин звучим по-добре. Ако някой изпее нещо по съвсем различен начин, другият едва ли ще успее да го последва. И т.к. сме се хармонизирали много добре, не става да се впускаме в импровизации. Но когато има възможност или части, в които пея сама и има възможност за импровизация, си я позволявам. Понякога. Зависи от чувството.

От другата страна - Най-интересените коментари, които са ти попадали за песен или албум на VISIONS OF ATLANTIS?

Clémentine Delauney - Добър въпрос. Винаги се чувствам добре и оценявам, когато в коментарите си феновете са усетили моята гледна точка, наистина са разбрали какво имам предвид в текста или видеоклиповете. Когато наистина са разбрали за какво е песента. И всъщност много хора го правят. Като артист, това ме кара да се чувствам спокойна. Защото знам, че моята гледна точка е била изказана, видяна и разбрана. Каквото и да реша да споделя с хората, то идва от място, от което се опитвам да помагам на останалите. Опитвам се да дам нещо позитивно на света. Не мога в момента да се сетя за коментар, който наистина звучи иннтересно, но получавам обратна връзка от хора, които истински се свързат с онова, което съм казала и искам да кажа. Това ме прави изключително щастлива.

От другата страна - Защо днес визията на една група е толкова важна за възприемането на музиката й?

Clémentine Delauney - Причината е, че днес има толкова много групи. Като се замислиш, днес е много по-лесно да създадеш банда и да пуснеш музиката й онлайн отколкото преди 20 години. За това и за да могат групите да се откроят и да бъдат забелязани, както и да завладеят сърцата на хората, не е достатъчно просто да са групи и да свирят песни. Смятам, че е страхотно да добавиш визуална стойност към вселената си. По този начин подсигуряваш и идентичността си. Това е още един аспект, с който хората могат да се свържат и припознаят. Ние решихме да се откроим и визуално, като прегърнем този пиратски фентъзи свят, който изследваме с всяка песен и всеки албум. За нас беше важно клиповете също да са в тази концепция. И докато нашите песни са музикални пътешествия, видеата ни са визуални пътешествия.

От другата страна - Каква е ролята на Изкуствения интелект при визуалното пресъздаване на музиката на VISIONS OF ATLANTIS?

Clémentine Delauney - Засега не използваме Изкуствения интелект директно. Когато имаме фотографски сесии и е необходим определен фон, може би фотографите изполват ИИ, който е вграден в софтуера на фотографските програми. Също така те биха могли да изградят нещо от нулата. Не сме наясно какви инструменти използват. Но все още работим с фотографи, а не директно с Изкуствен интелект. Всеки сценарий за клиповете ни и създаден лично от мен. След което е редактиран съвместно с режисьора им, за да сме сигурни, че отговярат на технологията му. Няма Изкуствен интелект при създаването на идеите, в сценариите, в смисъла и метафорите. В момента VISIONS OF ATLANTIS са група, свободна от Изкуствения интелект, ако мога така да се изразя.

От другата страна - Каква, според теб, ще е ролята на Изкуствения интелект в музиката?

Clémentine Delauney - Наясно съм, че хората са леко уплашени, когато попаднат на софтуер, който може от подадени строфи и подхвърлен музикален стил да предложи минута музика, генерирана за 30 секунди. Разбирам, че е плашещо. Но мисля, че ситуацията беше същата, когато навлезе Photoshop. Тогава фотографите мислеха, че са обречени. Защото се смяташе, че хората вече сами ще могат да създават снимки. Заради което работата на фотографите е застрашена и ще я изгубят. А всъщност не е така, защото човекът е винаги необходим, за да бъде създадена основата. Чувала съм музика, генерирана с Изкуствен интелект. Към момента той може да създава мелодии и продукция, но крайният резултат е неизползваем. Гласовете са фалшиви, в тях няма емоция, липсва им душата. Необходимо е да притежаваш всички отделни детайли, ако се надяваш да използваш идея от Изкуствен интелект, за да създадеш песен от мелодия, генерирана от него. В света на метъла необходимостта от слушането на истински китари е все още налице. Истинска метъл продукция не може да съществува без истински инструменти и истински вокали. Колкото и да са големи възможностите за възпроизвеждането на който и да е вокалист, създаденото не звучи човешки. Примерно в Интернет има клипове, на които пее Хитлер и той звучи като себе си, но в същото време и адски глупаво и нелепо. Съществува Изкуствен интелект, който изпълнява песни на QUEEN. Но те звучат различно. В крайна сметка, хората имат нужда от човешкото докосване, от човешкото чувство. Ако сме достатъчно умни да използваме ИИ като инструмент, а не го възприемаме като заплаха, той трябва да съществува, за да улеснява живота ни, а не да ни замества. Това е позицията ми. Но, разбира се, ИИ се развива изключително бързо. Развива се по-бързо от законодателството, което трябва да защити хората от технологията. Нямам идея как ще изглеждат нещата дори след две години. Със сигурност ще бъде много различно. Просто се надявам, че Изкуственият интелект ще си остане средство, ние ще продължим да създаваме музика и няма да се конкурираме с машините.

От другата страна - Сменяме темата. Коя е крайната цел пред албумте на VISIONS OF ATLANTIS?

Clémentine Delauney - Задачата пред музиката е да изрази емоциите ни и личните ни истории по начин, по който те да се отразят в слушателите. Целта винаги е била да стигнем по-напред, да станем по-добри в себеизразяването, да създаваме по-добра музика. И това заради нас самите като артисти. Да знаем, че се развиваме, че се усъвършенстваме и растем. Ние сме част от живота, а целта на живота е да бъдем все по-широкоскроени. Като група искаме да се разширяваме, да подобравяме уменията си, начинът ни на изразяване. Искаме да разширим обхвата на бандата. Искаме да разширим мащаба на шоуто ни, защото искаме да качим на борда и да привлечем към нашето пътешествие повече хора. Крайната ни цел и визия ни са да създадем и предложим цялостно шоу, изградено около музиката ни, което да пренесе слушателите за час и половина в съвсем различен свят. Да забравят за проблемите. Бихме искали да правим това по целия свят. Целта е такава. Да споделим заедно едно абсолютно и невероятно преживяване. Да помогнем на хората, да помогнем на света по някакъв начин. Това е личната ми цел. Такава е посоката, която съм избрала за текстовете ми. Искам те да се отразяват и да помагат на хората. Да ги мотивират да продължават напред, да се развиват. Това е целта на изкуството, както и нашата в по-широк смисъл.

От другата страна - С какво ви привлякоха пиратите, за да им посветите толкова музика?

Clémentine Delauney - Винаги съм искала VISIONS OF ATLANTIS да се превърнат в група с пиратска тематика, защото от самото начало сме флиртували с тази океанска атмосфера. И бях на мнение, че пиратството е една много интересна вселена, която бихме могли да прегърнем. Можеш да кажеш толкова много за океана, ако използваш метафори. И точно това правя в повечето от текстовете ми. Използвам цялата тази визуална тема, като преход към по-дълбоки метафори, които се отнасят за човечеството и какво е да живееш на тази планета. Надявам се, че много хора могат да се свържат с идеите ми. Не всеки харесва пиратската вселена, дори и да е общоприет мейнстрийм като вампирите и викингите. Всеки може да си припомни поне един пиратски спомен от детството си. За мен това е покана към всеки да се присъедини към едно пътешествие към себе си. Използвам всичко от пиратската вселена като метафора начина, по който можеш да живееш живота си. Не правя проучвания по пиратските теми, защото не пиша за пиратите, които са съществували. Дори въобще не пиша за тях. Единството проучване, която правя, се изразява в прочитането на книги за пирати и това са фентъзи истории. Вземи „Островът на съкровищата“ или „Тортуга“. Или книги, в които действието се развива във вселената на пиратите. По този начин се подхранвам с идеи за пиратските взаимоотнешения и приключения. Изграждам си представа какво е да живееш в един такъв свят. Но само толкова. Не сме исторически точни и не се интересуваме от историята. Не ни е грижа за нея. Ние сме фентъзи пирати и не сме истински. Винаги сме си позволявали в нашата вселена да допуснем дори магията. Вземи видоеклиповете ни. В тях присъства магията, за да отвори въображението на хората. А и защото обичаме да си играем с безкрайността. Т.е. не правя проучвания като такива, защото не сме водени, нито сме свързани с историята.

От другата страна - Сравненията с RUNNING WILD и ALESTORM досадни ли са?

Clémentine Delauney - Мъничко. Защото ни ограничават само до начина, по който изглеждаме. Ако си пуснеш RUNNING WILD, ALESTORM и VISIONS OF ATLANTIS и не гледаш бандите, едва ли ще откриеш някакви прилики. Изобщо не говорим за едно и също. RUNNING WILD са по-директни по темата. ALESTORM използват пиратите за купона и са по-малко сериозни. Понякога са политически некоректни, но просто за да бъдат забавни. Тези неща мен не ме интересуват. Ние сме по-метафорични, по-философско романтично настроени пирати. Сравненията с RUNNING WILD или коментарите, че копираме онова, което те са правили преди, са неоснователни. RUNNING WILD никога не са правели онова, което ние правим. Ние сме симфонична метъл банда, която е прегърнала фентъзи света на пиратите, но по метафоричен начни. Предлагаме нещо, което нито една от другите банди не предлага. Както и ние не правим това, което те правят. Но и трите групи са уникални. Малко е повърхностно да ни сравняват.

От другата страна - Последни въпроси. Вторият пиратски албум звучи по-мрачно. Търсен ефект ли беше?

Clémentine Delauney - Това е естественото развитие на начинът ни на създаване на музика. По някакав причина чувствахме, че искаме да изследваме по-задълбочено тази посока. Друга причина е, че Michele става все по-добър с китарата, докато създава песни. Така вкарва все повече рифове. Самата аз много харесвам брейкдауни и части, на които можеш да куфееш. Когато работехме заедно по песните, имах възможност да споделия моите виждания. Предлагах части на които бих искала да можем, да куфеем и да се разбием. Дали е възможно да тръгнем в тази посока? Така че в идеите, които предложих, също имаше нещо мрачно. По естествен начин се развихме в тази посока и не е нещо, което можем да обясним напълно.

От другата страна - Коя е любимата ти пиратска история?

Clémentine Delauney - Голяма фенка съм на класиката „Островът на съкровищата“. Романът задава тона на толкова много пиратски произведения. Една прекрасна история и едно прекрасно приключение. В книгата има всичко за пиратството – от търсенето на съкровища и предателството, до свободата, която можеш да почувстваш чрез историята. Голяма част от пиратската вселена е била вдъхновена от романа, но без да има неговия чар. Така че отоговорът ми е „Островът на съкровищата“.

От другата страна - Последен въпрос – на кого искаше да приличаш като малка?

Clémentine Delauney - Бях много малка, когато започнах да пея. Исках да приличам на нещо средно между Céline Dion и Madonna. Бях на седем или осем, когато наистина започнах да се припознавам в певици. Слушах техни песни и се опитвах да ги изпея заедно с тях. А едно дете е като гъба, попива всяко едно влияние, всичко, което може да получи от реалността, за да оформи собственото си съзнание, душа и сърце. Céline Dion и Madonnaбяха първите певици, които оставиха много хубав отпечатък в моето пътешествие.