Писателят Васил Попов - съвременен етнограф и фолклорист

Мамник е същество от българската митология, демонична фигура, която според легендите може да се всели в човек, превръщайки го в злонамерен дух, докато същевременно изсмуква живота му.

Лехуса в българската митология е диалектна дума, свързана с родилката (майката и бебето), която е застрашена от зли духове, докато не изминат 40 дни след раждането. Тези митични същества носят болести и нещастие и трябва да бъдат „умилостивени“ с ритуали като оставяне на медена пита, а присъствието на човек е задължително.

Аджер в българската митология е друго име за змей – могъщо, огнено змийско същество, което може да бъде едновременно пазител и демон; той често се влюбва в моми, но може да бъде изгонен с билки или магически предмети. Аджерът е същество, връзката между човешкия свят и свръхестественото, често свързан със змии, вода, небе и защитни сили.

Караеврен е змей – митично същество, често с двойствена природа (зъл и добър), свързано с небесни явления като облаци и дъжд, с природни сили и със смъртността, но и с любов, като често се влюбва в моми.

Общото между четирите български митологични същества е писателят Васил Попов. И още по-точно четирите му романа "Мамник", "Лехуса", "Аджер" и "Караеврен".