Сълтън Стивънсън: Джазът е комплексна музика, която носи много информация

Сълтън Стивънсън е изгряващ пианист от младото поколение нa европейската джаз сцена. Възпитаник е на популярната менторска школа Tomorrow's Warrior в Лондон. Пианистът има два издадени албума - дебютния Faithful One през 2023 г., и El Roi през 2025 г.  Сълтън и неговото трио гостуваха във Варна по покана на фестивала Varna Jazz Days. Преди срещата с варненската публика с артиста разговаря Даниела Белчева.

Здравейте, благодаря за възможността да поговорим! Бихте ли описали себе си през музикалните влияния, които са Ви изградили през годините? Може би за тези, които не са слушали музиката Ви, това е начин да се запознаят с Вас предварително в някаква степен.

Предполагам, трябва да започна с баща ми. Той не е музикант, журналист от Барбадос, Карибите. В Барбадос имаше малък джаз фестивал, подобен на този тук във Варна. Баща ми вземаше интервю от всеки голям артист, преди да излезе на сцената. После те му подаряваха дискове. Всички тези хора. Когато баща ми срещнал майка ми, се преместили да живеят в Лондон. Появили сме се аз и сестрите ми. Израснах, заобиколен от дисковете на баща ми, както и с неговите спомени за Бранфорд Марсалис, Даяна Крол, Ал Жиро, Маккой Тайнър, Хърби Хенкок, Чик Къриа и много други. Все големи имена.

Знам, че не е лесно да описваме себе си, но можете ли да кажете какъв сте като човек извън музиката и сцената? Мисля, че това което сме, е свързано донякъде с това каква музика харесваме.

Вярно е. Обичам да уча история и съм любопитен за връзката между различните култури. Например, когато дойдох за първи път в България на джаз фестивала в Банско, ми разказаха малко от историята на вашата страна и как тя е общувала със съседните държави. Беше ми много интересно, а и навсякъде съм любопитен за тези отношения – Чехия, Германия, Франция – интересно ми е как културите си взаимодействат през храната, дрехите. Шия дрехи също. Дрехи и шапки.

Чувала съм за това. Харесвате ли всякакви шапки всъщност или сте почитател само на модела, който произвеждате?

Харесвам, да, но правя само тези.

Откъде идва любовта към шиенето и моделирането на дрехи?

Обичам дрехи, но когато тръгна по магазините, трудно намирам такива, които са ми точно по мярка и вкус. Когато шиеш, сам можеш да избираш как да изглеждаш. Харесва ми да имам пълен контрол над облеклото си. Шия панталони, ризи, якета, изобщо всякакъв вид дрехи.

За първи път Ви гледах във видео в Ютюб преди около година. Направи ми впечатление, че сте много млад, а музиката Ви звучи спокойно, дълбоко, или поне така я чувствам. Мислите ли, че в днешния свят все повече музикални артисти стигат до зрялост в по-ранна възраст?

Да и не. Да, защото наистина има много млади хора, които свирят прекрасно и не, защото джазът изисква дисциплина, а младите не винаги я имат. Това е комплексна музика и отнема време да я разбереш, трудно е да я научиш. Когато слушаш музика, особено джаз, там има много информация, а младият човек не винаги има време и способност да я чуе в нейната цялост. Но има фантастични млади музиканти, особено сред тези, които познавам в Лондон. Млади музиканти, които движат музиката напред.

Мога ли да попитам на каква възраст сте?

Преди два дни навърших 25. Предполагам, че по-зрялото ми поведение идва от това, че общувам доста с възрастни хора.

Относно креативността. Как се случва тя при Вас – вдъхновението идва по време на ежедневното свирене и общуване с пианото или се получава като реакция на истории, срещи с хора, които преживявате? Какъв е процесът при вас?

Обикновено композирам като отговор на хубава музика, която слушам. Понякога мога и да се вдъхновя от книга, поема или филм, които провокират чувства у мен. После ги изразявам с музика.

Не сте за първи път в България. Как усещате българската публика, можете ли да я сравните с тази от другите страни?

Бил съм и в Румъния и това, което много харесвам тук е, че хората изпитват огромно уважение към артиста. Не са толкова шумни и емоционални, по-рядко аплодират в средата на изпълнението например, което е хубаво нещо. Българите са много учтиви. В Германия и Англия публиката е по-активна, викат, свирят с уста, аплодират силно.

Предполагам, че в сърцата си преживяваме музиката по сходен начин, просто не го изразяваме външно толкова силно. Слушали ли сте български джаз артисти?

Не, но съм любопитен.

Вярвате ли в Бог?

Определено, да. Следващата година завършвам магистратура по теология в London School of Theology.

Бихте ли отправили едно коледно пожелание към хората, които ще прочетат тези редове?

Разбира се. Весела коледа и щастлива Нова година! Мисля, че можем да сравним Коледата с концерт. Когато имаме концерт, искаме да поканим хората и да ги накараме да са щастливи. Да се почувстват различни, когато си тръгват от залата. Това е и представата ми за Коледа – да бъдем гостоприемни, да посрещнем хубава компания у дома, да сме усмихнати и да се радваме един на друг.

Последният албум El Roi на Сълтън Стивънсън слушайте тук: