Gene Hoglan (DARK ANGEL): И какво от това?

Интервю с Gene Hoglan (DARK ANGEL, екс-TESTAMENT, екс-DEATH)

34 години след „Time Does Not Heal“ легендарната американска траш банда DARK ANGEL издаде петия с албум „Extinction Level Event“. А, както е известно, зад барабаните в DARK ANGEL е Gene Hoglan. Който е свирил в DEATH, TESTAMENT, с кого ли още не и с кого ли още да. И какъв по-добър повод от новия албум на DARK ANGEL, чудовището зад ударните Gene Hoglan да даде специално интервю за „От другата страна“. 

Интервюто с Gene Hoglan (DARK ANGEL, екс-TESTAMENT, екс-DEATH) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 5.01.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Gene! Завръщането на DARK ANGEL в най-подходящия момент ли се случва?

Gene Hoglan - В точното време? Разбира се. Абсолютно. Не сме издавали албум от 34 години. Направихме го, защото искаме да останем жизнеспособна група, която може да прави концерти. Не искам да сме някаква банда, която разчита на наследството си и изпълнява определен супер стар материал. Имахме време да създадем и да запишем новия албум. И го направихме. Процесът беше труден. Но го направихме. Издадохме албума. Наистина съм развълнуван. Мисля, че е страхотен. Харесва ми, но това съм аз. Имам си собствено мнение за нещата. Вълнувам се. Много съм доволен. Музиката ми харесва. Харесвам изпълненията в него, обложката, текстовете. Просто харесвам цялостният продукт. Доста съм доволен и ми харесва да го слушам.

От другата страна - Прослушахте ли дискографията на DARK ANGEL преди да започнете работа по новия албум на групата?

Gene Hoglan - Не точно. По-скоро не. Но някак си се налагаше, защото правим толкова много концерти. Обаче, не се връщам целенасочено назад и не слушам много записи на DARK ANGEL. Не го правя умишлено. Посягам назад, когато искаме да изсвирим определена песен. Тогава я прослушвам. Преглеждам рифовете, за да мога да ги покажа на новата ни китаристка Laura Christine. Взех и си пуснах за малко „Time Does Not Heal“. Наблегнах на едноименната песен. И слава Богу, че съществуват онлайн уроците в YouTube, защото така си припомних и отново научих как „Time Does Not Heal“ се свири на китара. След което показах акордите и на Laura. Не можех да си спомня много от песента. И в същото време тези композиции са толкова добре вкоренени в съзнанието ми. Все пак това са първите ми записи и продължават да са все така да имат своето място в ума ми. Много от тях. Има, обаче, песни на DARK ANGEL, които не съм чувал от десетилетия. Композиции от „Leave Scars“и „Time Does Not Heal“. За „Darkness Descends“нещата не се отнасят по същия начин, защото последните няколко години направихме много концерти, на които изпълнявахме целия албум. Опитахме се в новия диск да хванем същата атмосфера. Но, когато става въпрос за създаване на музика, наистина се опитах да продължа напред с новия албум. Преди десетилетие обявих, че влизаме в студио и ще запишем нов материал. Графиците ни, обаче, не позволиха това да се случи толкова бързо. И когато най-накрая започнахме записите, също имахме нужда от известно време. От десетилетие феновете не спираха да ме питат как ще звучи новия албум. Дали ще е като „Darkness Descends“ или като „Time Does Not Heal“. Какво ще бъде? Със сигурност знаех, че ще звучи като DARK ANGEL. Знаеш, че дори „Time Does Not Heal“ не звучи като „Darkness Descends“. „Leave Scars“ не звучи като „Time Does Not Heal“. „We Have Arrived“ не звучи като никой друг от албумите, които направихме. Най-добрият начин за мен да вървим напред, създавайки нов материал, беше да си отговоря на въпроса, как биха звучали DARK ANGEL днес, ако не бяхме спрели да композираме нови песни, да записваме и да издаваме нови албуми. Къде щяхме да сме през 2025? В настоящия момент, в настоящата епоха? Това се оказа най-добрият вариант да вървим напред, защото винаги сме били група, подвластна на еволюцията. Никога не сме се опитвали да се повтаряме. Есенцията на DARK ANGEL е винаги тук, но никога не сме искали да издаваме копия на създаденото преди това. Никога не сме го правили. Така че не го направихме и с „Extinction Level Event“.

От другата страна - Как се запълват тези 34 години без да се усещат в новия албум на групата?

Gene Hoglan - Ако усещаш някаква разлика, тя се дължи на различния подход при създаването на песните. Динамиката на процеса в този албум е различна в сравнение с останалите записи на DARKANGEL. Самият процес на композиране беше различен. Винаги съм настоявал в него да участват китаристите ни. Т.е. да пишем музика заедно. Китаристите да са съавтори на материала. Всичко започна с Jim Durkin. Двамата седяхме един срещу друг и измисляхме рифове. Аз го допълвах, измислях риф, той го допълваше. Същото направихме в миналото за „Leave Scars“. По същия начин постъпихме и с Brett Eriksen за „Time Does Not Heal“. Заедно в една и съща стая работехме върху рифовете. Преди пандемията с Jim Durkin е събирахме, колкото е възможно повече. Графиците ни бяха доста натоварени. Ако исках да сме заедно в репетиционната, отделях по няколко дни, защото живея в Сан Диего, а Джим в района на Лос Анджелис. Разстоянието се взема за два часа и половина с кола. Пътувах до тях и се събирахме колкото ми беше възможно. Работехме по някои рифове. Имахме някои песни като структура. Бях в период на разчистване на графика ми, когато стигнахме до аранжиментите и фактическото сглобяване на композициите. Обадих се на Jim и му казах, че имам много свободно време. Предложих му да започнем наистина да работим здраво по новия албум. Имах някои неща, предложих му да се съберем и да ги обсъдим. Изпратих му идеите си, за да добави неговите части. И по това време Jim поизчезна леко от радара. Което не беше изненадващо за нас. Случвало се е няколко пъти преди. Не отговаряше на имейлите и съобщенията. Не връщаше обаждане. Но винаги казваше, че ще бъде наоколо, колкото се може повече. Кариерата, която изгради след DARK ANGEL, беше много доходоносна, но го държеше много зает. Постоянно ни повтаряше, че ще има моменти, в които ще изчезва за известно време и няма да отговаря на текстови съобщения и имейли. Бяхме наред със ситуацията. Все пак това беше Jim и се познавахме от 1989 година. Когато не ми отговаряше на телефонните обаждания и не ми ги връщаше обратно, си казвах, че ще продължа напред с новия материал. А избраната от Jim китаристка Laura Christine, понякога се намесваше с идея за риф, когато аз просто зациклях. Тя е машина за рифове. Подхвърляше идеи. Които отново ми даваха необходимия тласък. По това време Jim беше изчезнал. Довършвах песента. Пусках я в канала на групата до всички и до Jim. Обаче първо я изпращах на него, за да чуя мнението му и ако има някоя страхотна идея или нещо подобно да я добави към композицията. Но Jim винаги ми отговаряше доста кратко: „Хей, това звучи страхотно. Страхотно е такова, каквото е, не се нуждае от никакви идеи от мен.“ Тогава си казвах, че щом е добре, ще продължавам напред, ще продължа да създавам нов материал. Имахме време да обмислим композициите, но имахме и краен срок, защото графикът ми за 2026 година ми подсказваше, че ще бъда наистина много зает. Имам предвид, че винаги можехме да намерим време, за да работим. Jim винаги се изказваше позитивно. И винаги можеше да чуе, че се опитам да запазя основите на Jim Durkin като част от песните. Той беше наистина много добър в пауър акордите. С т.нар. „паякообразни акорди“. Движеше си ръцете по грифа по много особен начин. За това говоря. За паякообразните акорди, които Jim беше измислил. Никога преди това не бях виждал някой да свири по този начин. Преди Jim да го направи. Все пак постоянно се говори, кой е измислил този начин на свирене. Вярвам, но за първи път го видях при Jim, той ми го показа. Jim Durkin измисли тези акорди. Това беше моето наблюдение като 17 годишен, когато за първи път създавахме музика заедно. Дотогава никога не бях виждал подобни акорди. Сигурен съм, че и преди Jim да ми ги покаже, без съмнение са съществували. Но едновременното свирене на две ноти, често използвани за добавяне на хармония, плътност или мелодичен акцент в сола и рифове, го видях от Jim. Малко теоретично звучи, сещаш се. Наричаме ги частични. Използват се две струни едновременно. Та, Jim използваше наистина много октави и в същото време бяха убийствени. Докато създавах новия материал, се опитвах да запазя всички тези основни елементи в него. Постоянно си задавах въпроса как би го направил той. Познавах стила му, беше първият, с когото започнах да създавам музика, беше първият ми китарен герой от гледна точка на писането на песни. Той със сигурност ми повлия много. Същото е и с Laura Christine. С нея работя от 17 години. Нейните влияния също се усещат в начина ми на композиране. Както казах по-рано, тя е майстор на рифовете, обожавам ги. Нейният стил и влияния, също са ми се отразили. В същото време и аз имам собствен стил. Така че много от тези неща просто се комбинираха. Проработиха и успяхме да продължим напред. Създадохме наистина убийствени метъл парчета. Успяхме да направим албума и да го издадем. При вокалите на Ron Rinehart също се усеща еволюция. Не искахме той да звучи както в „Time Does Not Heal“ и „Leave Scars“. Ron беше съгласен. Разви гласа си през годините и в момента звучи по възможно най-мощният начин. Така се получиха нещата. Наистина успяхме да продължим напред и да издадем албума. Отне ни време, за да го завършим, но той е вече факт. Ако се усеща някаква празнина, тя беше естествена. Динамиката, която пресича „Extinction Level Event“, е различна. Представям си, че следващият албум на DARK ANGEL със сигурност ще бъде резултат от съвместна работа. Ще има директно прехвърляне на идеи между композиторите. Това винаги се получава убийствено. Винаги е по-добре, когато поне двама души работят по нещо, а не един да се опитва да направи всички щастливи. Най-добрият начин, по който създадох този последен албум, беше да направя себе си и групата щастливи. И ако публиката го хареса, чудесно. Ако не го хареса, добре. Знаеш ли, DARK ANGEL винаги са били много поляризиращи. Или ни обичаш, или ни мразиш. Но всичко това е добре. Абсолютно.

От другата страна - В новия албум на DARK ANGEL Gene Hoglan от първия период на групата ли чуваме или Gene Hoglan, който е свирил с DEATH, TESTAMENT и т.н.?

Gene Hoglan - Чувате Gene Hoglan. Този, който е направил толкова много, с толкова много банди. Аз съм от тези музиканти, които винаги служат на песента. Първата ми група след DARK ANGEL бяха DEATH. И най-добрият начин да поднеса материала на DEATH, беше да засиля начина си на свирене. Там бях по-шумен барабанист, по-силов. DARK ANGEL бяха една праволинейна брутална траш банда. Това, което винаги съм се опитвал да правя, е да създавам бийтове, които никога преди това не са съществували и никой преди това не е чувал. Това се опитах да направя в песента от Darkness Descends – „Death Is Certain (Life Is Not)“. Преди това не бях чувал подобни барабанни шаблони на касите. Може някой да е свирил по този начин и преди, но не бях чувал нищо подобно. Така че просто създадох тези частично развити картечни удари на барабаните, защото мога много повече редуването на прави ноти. Можех да ги разчупя, да ги фрагментирам. Като началният риф на „Darkness Descends“. Подобен бийт преди това не бях срещал. Така че се стремях да създавам ритъм, който никой преди не беше чувал. Същото се опитвах да направя и в „Time Does Not Heal“. Някои интересни фигури на касите, бийтове и рифове, които никой преди това не беше чувал. По същия начин работих и върху „Individual Thought Patterns“ и „Symbolic“ на DEATH, както и при STRAPPING YOUNG LAD. И дори, когато се присъединих към група като TESTAMENT. Опитах се да им дам нещо, което преди това не са имали. Дори и ако се върнем в ерата на „Demonic“, дори и тогава. А бях едва третият им барабанист. John Tempesta беше свършил страхотна работа в „Low“. Тогава се опитах да покрия донякъде празнината и в същото време да не прекалявам. И пак свърших много. Можех да направя много повече, отколкото направих с TESTAMENT. Но дали, ако го бях направил, щеше да е полезно за песните? Дали Gene Hoglan от DEATH щеше да се получи при TESTAMENT? Не, едва ли търсеха точно това. За това и се опитвам да се впиша във всеки проект, в който участвам. В албума на DARK ANGEL „Extinction Level Event“ се опитах да бъда Gene Hoglan максимално възможно. А за да съм Gene Hoglan означава да съм хамелеон, за самия проект, за музиката. Да съм гъвкав в зависимост от нуждите на песните. Да бъда там заради тях. И ще си призная открито, че барабаните в DARK ANGEL наистина остават малко на заден план, защото рифовете са винаги основното нещо. Винаги трябва да съм сигурен, че ударните допълват рифовете. И винаги съм се опитвал да постъпвам точно по този начин. Преди не бях чувал, някой да свири ускорен двоен ритъм на касите и върху него бласт бийтове, все едно стреля с картечница. Може някой да го е практикувал преди мен, но не ми е попадало, а слушам много музика. Подобни подходи присъстват в новия албум на DARK ANGEL, защото ги можем. Рифовете са точно над двойните каси, а двойните каси перфектно синхронизират с рифовете. А рифът има този увличащ, насечен модел. Което за нас не е никакъв проблем да напаснем. Определено се получава добре. Не знам кой го е измислил, но преди „Leave Scars“или „Darkness Descends“ не съм чувал някой да свири по този начин. Така че просто се опитвам да бъда най-добрата версия на Gene Hoglan, която мога да бъда. Което означава да обслужа по най-добрия възможен начин песента, опитвам се да я направя завладяваща и мощна. Силата на барабаните е много по-важна от свиренето на предела на техническите възможности. Както е в „Extinction Level Event“, за разлика от „Individual Thought Patterns“ и „Symbolic“.

От другата страна - Днес трудно ли е да си Gene Hoglan с всички тези имитатори?

Gene Hoglan - Аз съм единственият и неповторим Gene Hoglan. Разбирам какво имаш предвид и съм наред с тези неща. Наясно съм, че свиренето на барабани е сравнително ограничено. Има толкова много барабанисти, които ме слагат в малкия си джоб. Точно така е. Много от младите са невероятни. Но аз винаги съм се опитвал да бъда всестранно развит като барабанист. С това предпочитам да съм известен. Да, някой може да свири със скорост от милион мили в час, но аз винаги съм предпочитал да съм на другия полюс, на 180 градуса и то убедително. Т.е. да бъда убедителен. Това е много по-важно от барабанистите, които са много бързи и могат да свирят бласт бийтове. Всичко това се получава убийствено, ако служи на песента. Сигурно наистина съм повлиял на много барабанисти. Чувам го от много известни музиканти. Предполагам, че съм бил част от развитието на ударните в траша от самото начало. Много добре е известна и позната връзката ми с Dave Lombardo от онези дни, с когото доизмислихме и развихме цялата идея за двойните каси. Самият аз също имам много влияния, които нося в ръкава си. Gene Hoglan нямаше да съществува без Deen Castronovo, Tom Hunting, Neil Peart или Dennis the Menace от MACABRE. Също така Tommy Aldridge, Cozy Powell и Terry Bozzio. Без тях нямаше да има Gene Hoglan. Това означава, че и аз давам на другите. И ако съм се учил от някого, ако съм откраднал занаята от друг барабанист, винаги ще си призная от кого съм го направил. Винаги ще си признавам кой удар от кого съм усвоил. Щастлив съм, че мога да изсвиря нещо, което някой друг е измислил. Ако греба с пълни шепи от съкровищницата, трябва да и връщам. Трябва да добавя нещо повече, за да се чувствам добре. Трябва да давам. Но не се чувствам като нечий имитатор, защото вземам влиянията и ги трансформирам в Gene Hoglan. Само тази формула работи при мен. Това е най-доброто. Всеки ще си изгради свой собствен стил след години. Дори групите започват като имитират героите си. Звучат точно като тях. Но се развиват и след 10 години и шест албума вече не звучат както в началото, когато в свиренето им са се усещали четири или пет групи. Днес звучат като себе си и нещата са страхотни за всички.

От другата страна - До колко е важно за барабанист като теб да мисли като китарист?

Gene Hoglan - Аз винаги съм работил по този начин. Винаги съм казвал, че съм добре като барабанист. Но като китарист не чак толкова. Не го крия. В музиката винаги мисля много по отношение на китарите. Особено, когато работех върху „Individual Thought Patterns“на DEATH. Още първия ден, когато долетях и се събрахме с Chuck Schuldiner, бяхме взели нещо за хапване, му казах, че когато отидем в репетиционната, искам двамата да хванем китарите и да прегледаме всяка една песен. Казах му, че трябва да ме научи да свиря всеки един риф, защото от записите, които ми беше изпратил, бях схванал общата идея, но наистина исках да премина през всичко от първа ръка, да напипам, както ги наричам пулсовите точки, акцентите, за да се уверя, че съм ги чул правилно и всичко, което изпълнявам е по точния начин. Накарах го да ме научи да свиря песните на китара, което ми помогна за барабаните. Занимавах се с китарата едва от няколко години, но мислех като китарист, мислех с китаристи. Някой беше споменал, че с години John Bonhamе правел същото с Jimmy Page. До тогава барабанистите, може би с изключение на Keith Moon, рок барабанистите са работели основно с басистите. John Bonham е един от първите, които застават срещу китарата, което беше интересен подход. Никога не бях чувал или изучавал подобна концепция. Добре съм запознат с изсвиреното от John Bonham и LED ZEPPELIN. Но този подход отдалечава ритъм секцията от битуващите по онова време стандарти. В момента съм на турне с DEATH TO ALL.Всяка вечер имам възможността да свиря с най-великия, моят брат Steve DiGiorgio. Бога ми, той е могъщ! Разговорите с него за ритъм секцията са буквално от върха на планината, от най-високото равнище. Наистина е невероятно. Двамата правим нашите неща заедно. Вълнуващо е. Очаквам да свирим постоянно с DEATH TO ALL. Но като барабанист предпочитам да свиря с китарата, а не с баса. Когато създавах бас линиите за „Extinction Level Event“, подхождах от различна гледна точка, защото не мисля като басист. Измислих много контрамелодии за баса, много акорди за дясна ръка, за да напомпам рифа, колкото е възможно повече. И като басист мисля като китарист. Мисля повече с китарите, отколкото с барабаните.

От другата страна - DARK ANGEL получиха ли онова, което заслужават през годините?

Gene Hoglan - Знаеш ли какво? Това е добър въпрос. Предполагам, че всички получаваме онова, което сме заслужили. Но само предполагам. Едно от нещата, които съм имал големия късмет да чуя от много групи и наистина от много музиканти, някои от тях много големи, е че DARK ANGEL са били първата им група и че DARK ANGEL са причината тяхната да съществува. Признавали са ми, че харесват различни страни на бандата, че определени неща са им оказали влияние. Това съм го чувал от много групи и то от наистина много големи. Което е страхотно. Невероятно е. Нямахме идея, че сме го направили. Че сме толкова влиятелни. Ние сме просто това, което сме и се опитваме да правим убийствена музика. Получаваме уважение от много групи, които през годините са станали много по-големи от нас. Много от тях признават, че ние сме им отворили вратата, към онова, което те правят. Казват ни, че сме задали шаблона. Че имаме влияние върху траш метъла. И наистина можеш да чуеш влиянията ни в много музиканти. Аз ги виждам. Добре известно е, че барабанният ритъм от „Darkness Descends“ е разработен в „One“на METALLICA. Разбирам го. Знам, че сме влиятелна група, но какво от това? METALLICA имат огромно влияние върху DARK ANGEL и какво от това? Но всички тези банди, които се появиха, казват хубави неща за нас и са поели по своя път. Това е убийствено. Като цяло всички сме повлияни от по-възрастните момчета преди нас. Всичко е смесено в един гигантски котел от влияния. Така че, независимо дали получаваме онова, което заслужаваме, предполагам, че се опитваме да създадем това, което заслужаваме, сега. Опитваме се да го създадем днес. Осъзнах, че DARK ANGEL може би са група за по-младото поколение. Много от младите фенове не са били дори замислени, когато издадохме „Darkness Descends“, „Leave Scars“ и „Time Does Not Heal“. Те ни гледат на живо и казват, че съответният концерт е първата им среща с нас. Добре знаят какво сме направили, но признават, че албумът, който сме издали сега, е за тях. Това е доста яко. За по-младите трашъри „Extinction Level Event“ е тяхното въвеждане в света на DARK ANGEL. Той е тяхното нещо от DARK ANGEL. Страхотно е. Ще видим накъде ще ни отведат следващите няколко години. Така или иначе сме подготвени за пътуването. Абсолютно.