Петър Терзиев за новия проект с бас кларинетиста Алехандро Портела

Петър Терзиев и Алехандро Портела са състуденти в ESMUC - Висше училищеза музика на Каталуния. Провокирани от личните си търсения в полето на съвременната музика двамата музиканти композират за съвместен нов проект. В основата на неговото звучене е комбинацията между човешки глас и бас кларинет. За Радио Варна Петър Терзиев разговаря с Даниела Белчева.

-          Пепи, здравей, радвам се, че ще гостувате на варненска клубна сцена. Нека да започнем с няколко думи за проекта, който ще представите с Алехандро Портела. Как би описал тази музика като емоция и жанрови връзки?

             Това е проект, който се роди миналата година. Бяхме много вдъхновени от звука, който се получава чрез комбинацията между човешкия глас и тембъра на бас кларинета, независимо дали са в унисон или на интервал. Не съм чувал подобна комбинация в джазовата традиционна или съвременна музика. Затова решихме да напишем музика специално за бас кларинет, глас и трио, която да звучи съвременно, без толкова суинг. Музиката ни е интроспективна, вдъхновена е от силни лични преживявания. За нас е важно да има заряд отвъд нотите. Мисля, че музиката ни звучи достъпно и за хора, които не са запознати дотолкова с джазовата стилистика.

-          Проектът ви е в тази, като че ли, световна тенденция на колаборациите. В тази връзка кое е онова, което харесваш най-много у Алехандро Портела, и заради което работите заедно?

             Смятам, че е важно да си добър професионалист. Алехандро е човек, който работи и учи бързо. Също пише много красива музика. И двамата имаме добър ритъм в определянето на музикални и немузикални задачи. Много е важно, разбира се, че той е готов да пътува до България, за да можем да свирим. Тази негова готовност да се случват нещата, лесната комуникация помежду ни и общата вяра в красотата и нестандартността на проекта, са определено най-важни за общата ни работа. Надяваме се, че през следващата година ще успеем и да запишем тези композиции.

-          Пожелавам ви го от сърце! По какъв начин композирате  - заедно или..?

             Работим поотделно. На концерта ни във Варна ще изпълним за първи път нещо по мой текст върху негова музика. Но това е единичен случай. Най-често всеки пише темата си и партиите на останалите. Всичко е на демократичен принцип. От десетте композиции, които изпълняваме, пет са мои, а пет - на Алехандро. По този начин нямаме усещане за доминиране. Това е споделен проект, в който всеки от нас има свободата да напише музиката, която смята за добра.

-          Да поговорим малко за теб. Разкажи ми откога е любовта ти към джаза, към вокалното изкуство и към вокалното джазово направление. Все пак колкото и да са свързани тези неща, те се различават. Спомняш ли си първите албуми или първите артисти, които са грабнали вниманието ти, и са те повели по този безкраен път?

             Спомням си, да. Преди 10-12 години започнах да слушам Жоао Жилберто и Жобим. Пътят ми мина през бразилската музика. Слушах много боса нова и по-модерни неща. След това покрай Стан Гетц, започнах да слушам и други вокалисти като Кърт Елинг, Били Холидей, Аби Линкълн, и разбира се, Ела Фицджералд. Те са велики артисти и това има причина. На мен все още ми е трудно да намеря по-добър джаз вокалист от Ела. Постепенно започнах да откривам пианото. Отскоро  свиря и на контрабас. Сега се вдъхновявам колкото от вокална, толкова и от инструментална музика. Смятам, че е важно, а същото казва и Мел Торме, един джазов певец да е на първо място музикант. Приел съм това като лично кредо и се опитвам да се развивам по този начин.

-          Понятието джазови артисти. Кърт Елинг също говори за това, че всеки джаз артист трябва да познава историята и правилата на играта. А извън музиката как гледаш на себе си, дали си от хората, които си поставят цели и търсят пътища към тях, или се вслушваш в живота и следваш това, което той ти подсказва?

            Може би ми се иска да съм малко по-спонтанен, но истината е, че винаги съм бил човек, който си поставя дългосрочни цели и прави подробен план. При мен всичко е някак разграфено и това е поради много причини. Това е един път, който е много несигурен и мисля, че поставянето на жалони помага да не се изгубиш. В България ние всички се стремим да има джаз, да има сцена, да има нова музика, а всичко това не става лесно. Затова харесвам да планирам. Моето семейство е организатор на фестивала „Джаз под звездите“ на Деветашкото плато и това ми позволява да погледна ситуацията и с очите на организатор. Смятам, че е важно да подкрепяме артисти и да даваме сцена. Джазовата общност е малка и се изисква структурирана работа, за да може този живот в България да има развитие, за да може това, което правим, да се доближи до европейските и световните стандарти.

Петър Терзиев и Алехандро Портела Квинтет представят новата си музика във Варна в клуб Ла Кашет на 24-ти януари от 21:30 часа. Подробности за събитието може да намерите в социалните мрежи.