Michael Stützer (ARTILLERY): Метълът е комбинация от ъндърграунд и мейнстрийм

Интервю с Michael Stützer (ARTILLERY)

Дания не е само Хамлет (сещате се, Шекспир, датски принц и т.н.) Дания е и метъл. KING DIAMOND и VOLBEAT са много добри примери. В екстремната сцена има банди като BAEST. А едни от ветераните, които продължават и днес да проповядват, са траш маниаците от ARTILLERY. Т.е. в Дания няма нищо гнило. ARTILLERY, водени от Michael Stützer, ще направят първи концерт в България на 20 февруари. Мястото е софийският клуб „Live & Loud“. Съпортът ще бъде от гърците LEATHERHEAD и от пловдивските трашари от MENTAL DESTRUCTION. Със съдействието на организаторите от „Live & Loud“ лидерът на ARTILLERY Michael Stützer даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Michael Stützer (ARTILLERY) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 19.01.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Michael, къде те намирам?

Michael Stützer - Намираш ме в Дания. Кратка почивка. След което имаме участие в Хамбург, Германия. Следват Белгия, Алтенбург, Германия и също Щутгарт. После за няколко дни се прибираме вкъщи, след което се отправяме към Южна Америка. Имаме концерти в Аржентина, Бразилия, Чили, Хондурас и Коста Рика, както и в други страни, които в момента не мога да си спомня. Панама също.

От другата страна - В миналото подобни турнета бяха доста трудно осъществими.

Michael Stützer - Така е. Когато започнахме звукозаписната ни кариера, не ходехме толкова много по турнета, защото в групата не бяхме на едно мнение, колко обиколки трябва да правим. Винаги исках да са повече, отколкото всъщност бяха. В онзи момент това не беше възможно. Днес можеш да видиш, че сме постоянно по турнета. Наистина пътуваме много. Точно се прибрахме от един рок уикенд в Испания и Португалия. Беше страхотно. Свирихме на един фестивал в Швеция през почивните дни. Наистина свирим много.

От другата страна - Кога намирате време за създаването на нова музика след като имате толкова много участия?

Michael Stützer - За нас създаването на нова музика е много важно. Изпитвам вътрешна необходимост. Понякога сядам по средата на нощта, за да създавам нови песни или просто да послушам музика. Обичам музиката, тя е моят живот.

От другата страна - „X“ на ARTILLERY излезе преди четири години. Нова музика кога?

Michael Stützer - След като издадохме албума, изкарахме „Raw Live (At Copenhell)“. Запис от фестивала в Дания. Той се оказа и последният ни албум с барабаниста Josua Madsen. Josua почина в инцидент по-късно същата година, блъснат от автобус. Трябваше да почетем паметта му с издаването на концертния албум и се радвам, че го направихме. В момента имаме нов барабанист.

От другата страна - Работите ли по нов материал?

Michael Stützer - Да. Бяхме в студиото и записахме две нови песни. Както и презаписахме „Into the Universe“ от първия ни албум. Направихме две нови композиции – „Made in Hell“ и „Ghost in the Machine“. Също така имаме и запис на живона „The Almighty“. Така че ще изкараме един миниалбум. По този начин ще представим новия ни певец и новия ни китарист, които станаха част от групата. Ще видим какво ще излезе, но точно приключихме със записите.

От другата страна - Защо е толкова трудно да си част от ARTILLERY?

Michael Stützer - Загубих двама души, които починаха. Това е една от причините. Ако не бяха си отишли от този свят, още щяха да са в групата. Някои от другите смени на състава са в резултат на турнетата. Просто хората не искат да са толкова продължително време на път, както ние правим. Не могат да си вземат отпуски от работа и други подобни причини. За да пътуваш, трябва да си свободен или работата да ти позволява да отсъстваш често. Не става въпрос, че не сме съгласни с тях или не сме добри приятели. Michael Bastholm Dahl например не може да отсъства толкова много, защото е вече баща и има син. Не би било възможно да е твърде продължително в Южна Америка или САЩ. За това и напусна. Но продължаваме да сме добри приятели и между нас няма лоши чувства.

От другата страна - Всяка смяна на музикант не дърпа ли групата назад?

Michael Stützer - Така е. Но новият ни вокалист Martin Steene е много талантлив и притежава голям опит. Има рутината. В бизнеса е от много години и го познавам от много време. Винаги е казвал, че има същите проблеми като нас – да намери подходящите музиканти, които да издържат на продължителни турнета. Martin няма подобни проблеми и това е една основателна причина да стане част от бандата. В същото време работим много добре заедно при създаването на нови песни. Още една основателна причина да застане зад микрофона в ARTILLERY. В новите композиции звучим по-сурово, защото Martin Steene е по-грубоват за разлика от Michael Bastholm Dahl. Комбинацията от музиканти, които са в момента в състава, е много добра. Бяхме на много продължително американско турне, което наистина беше изпитание. Когато една банда свири в Щатите, трябва да е подготвена за непрекъснато пътуване. Разстоянията са огромни. Понякога свирим в понеделник и вторник, което за посещаемостта в САЩ не е твърде добре. Така че в момента в групата сме наистина точните хора.

От другата страна - Има ли разлики между публиката в Америка и в Европа?

Michael Stützer - Обичам да свиря навсякъде. В Южна Америка феновете са напълно откачени. Едно от хубавите неща, че ще свирим в България е, че това ще е първият ни концерт при вас. Една от целите ни беше такава. До момента България оставаше една от малкото страни в Европа, в които никога не сме свирил. Не знам защо. Но изведнъж и това ще стане. И се радвам, че е така. Ще направим едно малко турне, което също така ще мине и през Румъния, и още няколко страни, което е наистина страхотно.

От другата страна - А какъв ще е сетлистът?

Michael Stützer - В момента основно свирим повечето песни от „Fear of Tomorrow“, защото отбелязваме 40-годишнината от излизането на албума. Разбира се, включили сме и стар материал от „By Inheritance“ и „Terror Squad“. Изпълняваме композиции от „When Death Comes“ и „The Face of Fear“. Сетлистът ни е комбинация от различните студийни периоди на групата.

От другата страна - Коя е най-трудната публика, пред която някога сте свирил?

Michael Stützer - Обикновено смятам, че феновете са винаги страхотни. Не мога да посоча някое определено място. Ако групата не е добре позната, концертът може да е труден. Но обикновено реакцията е добра. На концертите, които направихме преди дни в Испания и Португалия, публиката реагира положително. Когато бяхме в Швеция – също. Не мога да посоча нито едно място, на което не са ни посрещнали добре. В момента не мога да си спомня нищо подобно. Може би в САЩ имаше клубове, в които не свирихме пред много фенове, но тези, които бяха там, бяха страхотни.

От другата страна - Най-странното място, на което сте имали концерт?

Michael Stützer - Може би в Русия. Преди да падне Желязната завеса свирихме на някои места като Узбекистан – в столицата Ташкент. Беше наистина странно, защото половината публика беше от военни, а другата половина – нормални хедбенгъри. Това наистина беше странно.

От другата страна - А коя е най-странната реакция, която сте получавали от публиката?

Michael Stützer - Мисля, че това бяха японците. Толкова много ни харесаха, все едно бяхме крале. Буквално плачеха, когато раздавахме автографи. Беше наистина странно, но те са наистина мили хора.

От другата страна - Има ли правила в ARTILLERY, които всеки трябва да спазва?

Michael Stützer - Винаги казвам, че трябва да сме положително настроени. Това е много важно. Когато свирим на нови места или представяме нови идеи, винаги са ни приемали добре. Конструктивната критика е добре дошла. В нея няма никакъв проблем. Наистина е много важно да си позитивен. Важен е начинът, по който приемаш нещата. Примерно ще свирим в Тайван. Правилната реакция, според мен, не е да се зачудиш, къде по дяволите е Тайван, а какво интересно можеш да видиш там. Много е хубаво да си позитивен. Важно е. Ето, примерно сега в Испания всичко беше супер.

От другата страна - Какво не ти допада в младите траш банди?

Michael Stützer - Може би агресията. Разбира се, трябва да присъства, но понякога при младите банди, тя се оказва по-важна от мелодичността и завладяващите части. Според мен на сцената се появяват много добри млади групи. Но си мисля понякога, че мелодията трябва да е с малко по-висок приоритет. Обаче, това не е причина, за да пренебрегвам групите.

От другата страна - Когато създаваш нова музика, прослушваш ли стария материал на групата?

Michael Stützer - Опитвам се да не слушам никаква музика, докато съм в режим на композиране. Защото, ако ще композираш, трябва да го правиш без външни влияния. Една от новите ни песни малко ми напомня на композицията „Terror Squad“, защото съдържа някои от елементите от албума. Бях вдъхновен от нещо за нея, промених го по друг начин, но можеш да го усетиш. Останалите ми казаха, че е буквално „Terror Squad 2“. Може би е готино, но обикновено не постъпвам по този начин.

От другата страна - Проклятие ли е или благословия да издадеш албуми като „Terror Squad“ и „By Inheritance“ в началото на кариерата си?

Michael Stützer - За тогава тези два албума бяха много важни. Феновете все още искат да слушат песни от тях. Мисля, че двата албума бяха голям ход за нас тогава. Важното е, че днес хората идват и ми казват, че „When Death Comes“ е много добър албум, че „The Face of Fear“ е също много добър. Наистина е важно за мен, защото феновете не слушат само старите албуми, а и новия материал.

От другата страна - Напрягаш ли се, когато феновете постоянно сравняват новите със старите неща?

Michael Stützer - Да, но така работят нещата. Когато растях, също сравнявах първия BLACK SABBATH с „Heaven And Hell“. А днес продължавам да смятам, че и двата са чудовищно добри. Така че хората винаги сравняват. Понякога ми се иска да са слушали само новият ни албум, а останалите никога да не са им попадали. Но така стоят нещата.

От другата страна - Как останалите от групата се отнасят към стила на ARTILLERY?

Michael Stützer - Останалите в групата също започнаха да създават песни и са наясно със стила на ARTILLERY. Винаги обсъждаме идеите, които се раждат. Винаги се вслушваме в тях. Никога не прибързваме със заключенията и не отхвърляме предложенията. Винаги им даваме шанс. Винаги се опитваме да направим така, че да проработят. Стилът ни е същият от момента, в който сме започнали да създаваме музика.

От другата страна - С какво се шегувате зад кулисите?

Michael Stützer - С много неща. Веднъж свирихме с една група, а момчетата бяха 16-17 годишни. Шегувахме се тях дали родителите им знаят, че са навън до толкова късно. Просто една безопасна шега. И когато тези момчета излязоха на сцената, започнаха да свирят някои от нашите песни. Наистина беше забавно. Веднъж басистът ни Peter Thorslund се напи леко в Чехословакия и се хвърли върху CANNIBAL CORPSE, които доста се стреснаха. Посмяхме се много. Иначе той не пие.

От другата страна - След толкова години метълът има ли качествата да предложи нещо ново?

Michael Stützer - Разбира се. Защото музиката е такава каквато е и няма много други стилове, на които хората да реагират по този начин на концертите. Вземи куфеенето. Да, можеш да се поклащаш и на друга музика, но метълът има специален чар за това. Все още обичам да слушам метъл. Никога не ми омръзва. Познавам много хора, на които също не им омръзва. Няма значение на колко години е. Метълът винаги ще бъде честна и искрена музика, защото много от групите свирят от сърце. Ние обожаваме да изпълняваме метъл. И ние, и те не го правим за пари или нещо подобно.

От другата страна - Има ли клише в метъла, което те дразни?

Michael Stützer - Може би, опитите басът да звучи като MANOWAR. Не, че толкова ме дразни, но гледам да се разграничавам от подобно изпълнение. Не искам басът при нас да навява нещо подобно. Ако при миксирането музиката стане твърде напомпана и звучи прекалено тежко заради това, не съм толкова ентусиазиран да я чуя цялата. Подобни клишета ме дразнят.

От другата страна - Ъндърграунд или мейнстрийм?

Michael Stützer - Метълът е комбинация от двете. Мейнстриймът е за забавление. Но METALLICA са наистина мейнстрийм. Не ми се иска ние да сме чак толкова големи, колкото тях, но винаги съм си мечтал групата ни да е на малко по-високо ниво като разпознаваемост, за да може повече хора да знаят за нея. Не искам да сме мейнстрийм заради самия мейнстрийм. ARTILLERY винаги ще бъдат ъндърграунд. Там сме разпознаваеми заради стила ни и начина ни на свирене. James Hetfield е мейнстрийм и за него е проблем. Говорили сме си и ми и е споделял, че не иска, когато излезе, всички да го разпознават. Уморен е от това, но обича да свири музиката си. А, когато не си в мейнстрийма, можеш да отидеш, където си поискаш и да се забавляваш много, без хората да те разпознават. В това е голямата разлика.

От другата страна - Най-ценният съвет, който някога си получил?

Michael Stützer - Бъди честен и вярвай в онова, което правиш.

От другата страна - Най-трудният урок, който си научил през всички тези години?

Michael Stützer - Може би, че всички договори трябва да се уреждат внимателно и на момента. Когато започнахме с групата, много неща просто не работеха. Внимавай какво подписваш. По-добре да отделиш средства за адвокат и внимателно да провериш съдържанието на договора, за да не загубиш накрая. Имаме големи проблеми с преиздаването на албума „By Inheritance“, защото искаме да имаме всички права върху него. Ситуацията е много жалка, защото искаме да го преиздадем, както направихме с „Fear of Tomorrow“ и „Terror Squad“.

От другата страна - Последно – кой е твоят най-рокендрол момент?

Michael Stützer - Моят най-рокендрол момент? Може би, когато сме на сцената и изпълняваме някои от новите ни песни. Например в Швеция свирихме „The Face of Fear“ и публиката полудя. Наистина страхотен рок момент. Защото можеш да видиш и да преживееш докато си на сцената начинът, по който хората харесват песента. Страхотна комбинация. Невероятен рокендрол момент. Какво повече ни трябва? Да почувстваш положителното отношение на феновете, е наистина рокендрол.