Лесна работа: Този прекрасен град

По това време на януари вече сме по-умиротворени, нали?

Отминали са купищата поводи за наздравици. Целите са набелязани. Пожеланията са потеглили по класическия път: едни вървят към сбъдване, други малко ще се позабавят с резултата. Пътуванията са в най-естествената за периода фаза: разглеждаме снимки от празниците, разказваме на приятели, показваме любими кадри и се усмихваме при спомена за най-хубавите места на своя живот.

Да. Интересно е човек да се разходи из града... По местата, които го правят по-спокоен, или го карат да се чувства щастлив. Винаги съм твърдяла, че местата са хората, които свързваме с тях, но те са и памет.

Мястото, където уличният музикант изсвири нашата песен, без дори да предполага за печата, който постави в сърцата ни. Кафенето, където плакахме и се смяхме по време на среща, отлагана с години. Ресторантът, в който отпразнувахме хубав повод на близък човек и спомена за искрящите думи, потънали сред смеха на гостите. Онова любимо място на плажа, където човек отива за тишина и размисъл и където единствено вълните деликатно споделят своята гледна точка. Спирката, където някой е чакал прекалено дълго. Мостът, на който хора може би се разделят. Алеята, на която вероятно се срещат за първи път и по която после минават, хванати за ръка още стотици пъти до края на щастието, или просто до края.

И градът, този прекрасен град, изведнъж спира да бъде фон. Превръща се в герой.

Всяко познато място е ключ към отминало преживяване. Първите кокичета в двора на стара къща припомнят детството. Оживените булеварди са нови проекти. Тесните улички – красивата поезия на града. Потъналите в зеленина стъпала към брега са ревниво пазените детски тайни. Светлинните гирлянди, обгърнали новите постройки, носят приятното чувство от отминали радостни събития.

И градът е прекрасен. Градът е съвършен. Той неусетно се превръща в проекция на мислите, психиката, живота ни.

Хора, места, чувства.

Мисля си колко е важна тази емоционална карта на града.

И колко важно е понякога да променяме фокуса. Евро, политика, нови партии, бюджети, гняв, недоволство, неудовлетворение, все същите измамени погледи, все същите опасения, че няма как да очакваме нещо по-добро от вчерашни хора. Да. Това е част от всекидневието ни, но в него има и толкова други прекрасни неща и събития. Времето няма да ми стигне да ги изброявам. От първото сутрешно кафе до целувката за лека нощ. Томове от прекрасни хора, неща и събития.

Може би затова ми се стори естествено, преди януари да си е тръгнал, да се загледам в емоционалната карта на града.

Имаме този прекрасен град. И невероятния шанс да вървим по улиците му. Ароматът на цветя да се слива със свежия полъх на сутрешно море. Песента на вълните да добавя емоция към синята картина на хоризонта. Ироничният кикот на чайките да слага на пауза важните разговори, а песента на уличните музиканти да ни догонва навсякъде, за да ни усмихва и да изпълва с приятно вълнение сърцата и живота ни.

Не е текст за януари, а обяснение в любов към този прекрасен град и към този невероятен живот. Нали е лесна работа да ценим и обичаме всичко, което имаме? Това ни прави по-добри. А защо не и по-щастливи?