"Портретът в живописта" - изложба в Градската художествена галерия на Варна

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна започва годината с мащабна изложба от фондовете си, посветена на портрета в живописта. Изложбата е поредната от превърналите се вече в традиция временни музейни експозиции, изследващи жанрове, периоди и направления в българското изкуство, които се откриват в произведенията, съхранявани в Галерията. Откриването е на 30 януари 2026 г. от 18 часа. 

Концепцията на изложбата очертава изкуствоведът Румен Серафимов, главен уредник във Варненската галерия:

„Портретът в живописта“ ще представи развитието на един много стар, може би най-стария и престижен жанр в изкуството. Развитието му в българската живопис обхваща един стогодишен период - от началото на XX век до самия му край. Портретът е много древен жанр, още от древноегипетското изкуство, с изключителни прояви в скулптурата като портретите на фараона Ехнатон и неговата съпруга Нефертити. След това има огромно развитие в римската скулптура, особено през републиканския и императорския период, а по-късно преживява разцвет в Ренесанса в Европа с развитието на индивидуализма и хуманизма, когато човекът излиза на преден план като център на изкуството. През великия XVII век портретът в живописта достига високи постижения с автори като Рембранд, Веласкес, Сурбаран, Вермер и много нидерландски художници. През XIX век с Енгр и след това в модерното изкуство портретът не е забравен — нека си спомним автопортретите на Ван Гог и Сезан. Това е един много сериозен жанр, който се опитва да погледне в дълбините на човешкото същество, в този изключителен феномен в земния свят и в земния живот - човекът с неговата душевност, чувствителност, страсти и демони, за да го разбере и да представи тези, които са достойни в развитието на културата.

Тази изложба представя един доста богат поглед върху нашата живопис от самото начало на XX век. От първите две-три десетилетия са група много сериозни художници като Иван Мърквичка, Александър Мутафов, Стефан Иванов, Цено Тодоров, Никола Ганушев, Христо Берберов, Асен Белковски и, разбира се, нашият варненец Борис Георгиев. Тези художници са академични реалисти и изграждат портретите по класически начин - с внимателно, прецизно и дълбоко интерпретиране на психологията на портретираните. Най-ранният показан в изложбата портрет е от 1905 г. - великолепен двоен женски портрет на Александър Мутафов.

Следващата група художници е от движението "Родно изкуство", създадено в началото на 20-те години на ХХ век. Това са големите Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Владимир Рилски, Стоян Венев; те правят своите портрети малко по-условно, с поклон към нашата иконна традиция — с една характерна идеализация и по-стилизирани образи. Майстора присъства с негов портрет на млада девойка.

Следващата част от изложбата показва произведения на творци от групата на т. нар. "Нови художници", която се появява през 30-те години на миналия век - Бенчо Обрешков, Вера Лукова, Борис Иванов. Те се влияят от френското изкуство и изграждат образа и пластиката с един по-синтетичен начин; цветът е по-интензивен, със засилена звучност. Особено изразителен е портретът на млада жена от Бенчо Обрешков.

След това сме представили група художници, които излизат на сцената през 60-те години - Светлин Русев, Бисера Прахова, Калина Тасева, Найден Петков, Лиляна Русева; от варненските автори това са Дария Василянска, Маргарита Денева, Снежина Попгенчева, Емануил Попгенчев. Към тях добавяме Ванко Урумов, който започва своя път през 70-те години. В техните творби се усеща по-монументален начин на моделиране на формата; портретите са по-аскетични, по-монохромни, с по-сурова пластика, характерна за периода.

Най-голямата група в изложбата са художниците от поколението, което започва своя творчески път през 80-те години. Сред тях са Андрей Даниел, Милко Божков, Вихрони Попнеделев, Стефанка Стойчева. Тук са и варненците Петьо Маринов, Явор Цанев, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Цветана Векова, Георги Йорданов, Веселин Костадинов, Андрей Кулешов. В този период портретът става по-разкрепостен, той не е толкова класически; появяват се различни черти, които го обогатяват. Средата, в която е ситуирана фигурата на портретирания, започва да играе по-силна роля - например при портрета на Мария Зафиркова, където тя е във своето ателие. В творбите на Цветана Векова се добавят елементи от готиката, от модерното и от египетското изкуство, за да интерпретират образа на един от големите ни изкуствоведи - Димитър Димитров. В тази група експресионистичният жест и начин на изразяване са по-силни. В нея е и един много интересен групов портрет от Дария Василянска, която изобразява себе си на фона на портретите на своите родители и прародители, както и чудесен портрет на нейния съпруг Станчо Станчев. Най-новите творби в експозицията са от 90-те години на XX век, като значителна част от представените произведения в изложбата са създадени през 80-те. Сред тях, например, е портретът на Стоимен Стоилов, създаден от Милко Божков тогава.

Имаме един поглед към различните стилове, които се проявяват от началото на ХХ век до самия му край. Изложбата предлага среща с рядко показвани и дори непознати на публиката произведения от фондовете на Варненската галерия и е част от поредицата музейни изложби, които направихме през последните години. Те са чисто музейни проекти и изследват различни аспекти на изкуството, сред тях са изложбата „Новатори от 80-те години“, изложбите, посветени на жанрове в изкуството като “Пейзажът и градът” и “Тя” с женски портрет. Миналата година организирахме голяма мащабна изложба на варненските художници, свързана с юбилея на галерията - 75 години от създаването ѝ. Тези изложби следват определени жанрове и проблеми в изкуството по един класически музеен начин, който търси хронологичното развитие на стиловите характеристики, за да бъдат полезни тези изложби и на младите, които изучават изкуството. Така започваме една доста активна година, в която ще има много значими изложби.”

Откриването е на 30 януари от 18 часа. Изложбата ще остане експонирана до 23 февруари 2026 г.