Социалните мрежи и психичното здраве: къде е границата?

Социалните мрежи са се превърнали в неизменна част от ежедневието – още от сутринта скролваме новини, клипове и публикации. Това важи както за възрастните, така и за подрастващите, а все по-често и за децата. На този фон идват и новини – в САЩ майка и дъщеря завеждат дело срещу Meta, Facebook, Instagram, YouTube и други платформи с аргумента, че те са увредили психичното здраве на младите. Паралелно с това редица европейски държави, сред които и Австрия, обсъждат или въвеждат възрастови ограничения и забрани за достъп до социалните мрежи.

Според психиатъра проф. Христо Кожухаров подобни мерки не са случайни. Той е категоричен, че социалните мрежи могат реално да навредят на психичното здраве както на подрастващите, така и на възрастните. "Социалните мрежи могат да доведат до тревожност, депресия и нарушения на съня", посочва той. По думите му все по-често се наблюдава и т. нар. FOMO – страхът, че човек изпуска нещо важно, както и сериозни рискове, свързани с онлайн груминг.

Проф. Кожухаров признава, че е по-скоро скептичен относно ефекта от забраните в държави като България, но подчертава, че "ако контролът се упражнява ефективно, ефектът би бил по-скоро положителен". В страни като Франция и Австрия ограниченията са насочени към това подрастващите да прекарват по-малко време онлайн или изобщо да нямат достъп до определени платформи.

Данните показват, че много млади хора прекарват в интернет почти колкото един работен ден – около осем часа или дори повече. Според психиатъра това има сериозни последици: "Колкото повече използват интернет за социални контакти, толкова по-непригодени стават за реални човешки взаимоотношения". Това, по думите му, води до усещане за самота и социална изолация.

Що се отнася до въпроса за отговорността, проф. Кожухаров смята, че тя е най-вече на държавите. "Най-голяма отговорност носят държавите, защото те създават правилата за ползване на социалните мрежи“, подчертава той. В същото време платформите също имат вина, тъй като често налагат изкривени представи за външен вид и "нормалност". Култът към слабото тяло и нереалистичните стандарти, които се популяризират онлайн, могат "сериозно да увредят психичното здраве на младите хора".

По отношение на времето, прекарано в социалните мрежи, проф. Кожухаров отбелязва, че няма универсална формула, но експертите са единодушни за необходимостта от баланс. Според него здравословният подход включва "редуване на физическа активност, реални социални контакти и време онлайн", за да не се стига до негативни последици за психичното здраве.

Чуйте цялото интервю на Павел Пенев с проф. д-р Христо Кожухаров: