Лесна работа: За патриотизма и маслините

И запретнахме ръкави да възстановяваме държавността и да изграждаме новия, по-справедлив и стабилен, световен ред. Преди това нагнетявахме ситуацията, за да я докараме до днешното, не особено жизнерадостно състояние.

Разбира се, сега няма как от всяко храстче по пътя да не наизскачат симпатични, загрижени, отдадени на каузата патриоти.

Аз лично съм много щастлива, че обитаваме толкова топла, дружелюбна и обещаваща патриотична среда. В нея при най-малката възможност за промяна в изборните резултати, всеки на политическата сцена драматично се хваща за разтуптяното патриотично сърце и с горещи думи разтваря ветрило от възможности, така че колкото може повече разочаровани и отпаднали избиратели от всички посоки (разбирай: ляво, център, дясно) да се хванат и обнадеждени да последват въпросния герой.

Монолози, трепетни изповеди, драматични паузи, приятни обещания, изпълнени с човечност... Красота. Ако можехме винаги да сме само в такъв период! Когато е ясно, че скоро ще започне надпреварата, но състезателите все още се суетят, излизат от съблекалните, уточняват финални елементи с треньорите, тържествено оглеждат публиката, опитват се да й внушат, че именно те са нейният единствено възможен и най - правилен вариант, а пулсът се ускорява в предчувствие за големия купон.

И наоколо се стеле мекичкият, розов захарен памук на патриотизма. Като на всеки панаир. Няма как да минем без захарен памук. Запомнила съм една реплика на Робърт Пулър - герой от романа "Бягство" на Дейвид Балдачи: "Опитът ме е научил, че патриотизмът - едно положително качество, може да стане изключително опасен, когато е използван с нечисти намерения".

Просто цитирам мисъл, която ми се е сторила умна и адекватна. Нищо повече.

Толкова за патриотизма. Сега – за маслините. Имам приятелка, която в края на 70-тте години на миналия век е живяла в Либия. Преди да преразкажа историята, уточнявам, че вие, ако желаете, може да я приемете и за градска легенда. Та... по онова време в Либия има много български специалисти и работници. Всеки е там с идеята да подобри материалното си състояние. В някакъв момент се разнася слух, че следващата реколта от маслини ще е много оскъдна, а следователно: продуктът ще поскъпне. Инвеститорският дух напира в една голяма част от нашите работници и те изкупуват колкото могат по-големи количества маслини, предвкусвайки предстоящата печалба. Оттам и изразът:“Юруш на маслините!“. Та така: втурват се нашите на маслините и после чакат. Да намалее реколтата, да се увеличи търсенето, маслините да поскъпнат и тогава... да изгрее слънце над нашите спасителни количества от продукта. Но... нещата продължават в обичайния ред: богата реколта, цени – без промяна. И съответно стоката започва да се разваля. Какво се прави с развалени маслини? Изхвърляш ги. После изчисляваш загубите.

Та така за патриотизма и за маслините.

Емоцията не е добър съветник. Нищо, че розовият памук е сладък и приятен на вкус. Той бързо се разтапя, а както се беше изразил през ноември един кмет, след лакомствата остава само диабетът. И ако ще завършвам с диагноза, нека е грандиозна: какво са глобалните събития напоследък според обощение на главен изпълнителен директор на една от най-старите инвестиционни банки в света?

В края на деня всичко е шум и популизъм.

И не се отнася само за глобалните събития, нали?