Европейските пари за бизнеса: какво да очакваме през 2026 година

2026 година ще бъде една от най-важните за българския бизнес по отношение на европейското финансиране. Това коментира Ани Николова – експерт с над 20 години опит в сферата на европейските програми, работила в две министерства, в местната власт и основател на консултантска компания за подготовка и управление на европейски проекти.

По думите ѝ през следващата година се очаква да бъдат обявени последните покани по програмния период 2021–2027, като договорените проекти ще се изпълняват до 2029 г.

„Най-голямата програма за бизнеса остава „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, по която само през 2026 г. се предвиждат близо 310 млн. евро по пет процедури“, обясни Николова.

Тя обърна внимание, че до дни се очаква да отвори процедурата „Нови модели в производството от страна на МСП“, насочена към микро, малки и средни предприятия, регистрирани преди 31.12.2022 г.

Минималният размер на финансиране ще бъде 25 000 евро, а максималният – до 250 000 евро за микро и малки предприятия и до 400 000 евро за средни. Безвъзмездната помощ достига 70%, а бюджетът на процедурата е близо 95 млн. евро, като 45 млн. евро са приоритетно насочени към по-слабо развитите региони на Северна България. Средствата ще могат да се използват за закупуване на машини, оборудване, софтуер, патенти и лицензи с цел внедряване на нови или подобрени процеси, продукти и услуги.

„2026 г. ще бъде ключова и за т.нар. зелен преход“, подчерта експертът. Европейският съюз мобилизира над 1 трилион евро, като 30% от бюджета е насочен към зелени проекти. В момента е отворена процедура за зелени и цифрови партньорства между бизнеса и науката с бюджет 30 млн. евро, насочена към МСП в партньорство с университети и научни организации. Проектите могат да бъдат на стойност между 50 000 и 750 000 евро, като предприятията от Северна България получават предимство.

Възможности за инвестиции със зелена насоченост в област Варна предлага и Стратегическият план за развитие на селските райони, насочен към земеделски производители и преработватели.

Фокусът на новите програми все по-ясно се измества към инвестиции в хората и изкуствения интелект, смята Николова. По Европейския социален фонд вече не се финансира просто заетост, а придобиване на умения за цифровия преход и преквалификация.

„Хоризонт Европа инвестира над 1 млрд. евро годишно в научни изследвания за ИИ, с акцент върху надежден и етичен изкуствен интелект, ориентиран към човека“, допълни тя.

Размерът на проектите през 2026 г. варира между 25 000 евро и 3 млн. евро, в зависимост от програмата и вида предприятие. Съфинансирането от страна на бизнеса най-често е между 20 и 50%, като процедурите със 100% грант са изключение.

По някои от мерките е предвиден и механизъм за индексация на разходите между 10 и 15% при по-дългосрочни проекти.

За Варна и региона възможности се предвиждат по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури, както и по „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“.

Николова подчерта, че фирмите от Североизточна България имат реално предимство при кандидатстване, тъй като регионът е класифициран като по-слабо развит, което носи по-висок процент безвъзмездна помощ и допълнителни точки при оценката.

По инициатива на Дамски клуб „Бизнес на високи токчета“ – Варна, част от Националната мрежа за женско предприемачество, на 5 февруари (четвъртък) от 18:00 ч. в хотел "Капитол" ще се проведе информационна среща, на която ще бъдат разгледани конкретни възможности за европейско финансиране, добри практики и казуси на присъстващите.