Годината на огнения кон в творбите на трима художници

Произведения на Венцислав Марков, Веселин Дамянов-Вес и Владимир Чукич са обединени в изложбата „Под знака на Огнения Кон”. Тя е подредена във варненската галерия "Ларго". Платната и скулптурите на тримата творци ще бъдат одстъпни за ценителите до 24 февруари.

Сборна изложба живопис и скулптура събира трима автори с различен художествен език, изразни средства и чувствителност, които по изненадващ и напълно непреднамерен начин се срещат чрез един общ образ - коня.

Конете на Владимир Чукич са петна от цвят - бронзови, златни, наситено черни, огнено червени, морско зелени. Лишени от детайл, сякаш са разтворени в пространството, докато в същото време цветното им присъствие е ярко заявено. Те изглеждат едновременно реални и призрачни - като че ли спомен или предчувствие. Всички гледат в една посока, застинали в движение, сякаш търсещи причина или отговор. Между древни фрески, мозайки и колони, между минало и бъдеще, те стоят в настоящето - стъпили върху преживяната мъдрост и натрупана памет. В този свят конят е едновременно индивидуалност и част от цялото - независим, но свързан.

Веселин Дамянов-Вес често използва колажирани образи на коне, върху които наслагва цвят - похват, който сякаш превръща образа в метафора за личния избор, за начина, по който “оцветяваме” действителността. В поредица от творби конят се превръща в космически пътешественик - Одисей, който прекосява време и пространство, оставяйки зад себе си Земята, пренебрежително незначителна, малка точка. Жълтото неизменно присъства дори в по-мрачните композиции, може би като знак за оцеляващо изначалие. Конят на Вес мечтае смело и заразява света около себе си с тази мечта. Дори когато пространството изглежда объркващо, крилете винаги го извеждат на повърхността.

В скулптурите на Венцислав Марков конят е чист устрем. Формите са силни, напрегнати, динамични. Телата са изваяни с прецизност, мускулатурата пулсира, движението е уловено в миг на напрежение - съприкосновение между въздуха и земята. Материалът се огъва, пространството сякаш се поддава на движението и се подчинява на полета. Глава устремена нагоре, разтворени ноздри, наелектризирана грива. Крила, които понякога присъстват, друг път отсъстват, но независим от тях, конят винаги е готов да полети. Това са образи на решителност, увереност - на дух, който знае посоката си.

В звуковия файл чуйте интервю с Венцислав Марков.