Вдигнатите такси за Босфора и Дарданелите удрят по кораборемонтните заводи

Черно море остава зона на повишено напрежение, където всяко геополитическо сътресение - от военен конфликт до административно решение, има пряко отражение върху корабоплаването и българските компании. Повишените такси за преминаване през проливите, войната в Украйна и пренареждането на транспортните коридори поставят морския сектор у нас в сложна и несигурна среда.

Това коментира в предаването на Радио Варна "Новият ден" капитан Александър Калчев, председател на Българска морска камара и изпълнителен директор на Параходство Български морски флот.

По думите му негативният ефект върху бранша започва още през 2022 г., малко след началото на войната в Украйна. Тогава Турция увеличава ударно, петкратно, таксите за преминаване през Босфор и Дарданели.

Ако преди юли 2022 г. преминаването на 40-хилядотонен кораб през двата пролива е струвало около 10 000 долара, днес сумата достига 45-50 000 долара. Това е допълнителен разход, който корабособственикът трябва да калкулира дали да влезе в Черно море и да посети кораборемонтен завод в България или Румъния, или да избере алтернатива извън региона, посочи той.

Този разход вече е близо 10% от стойността на ремонтната фактура, посочва Калчев. При кораб, който влиза празен, за да натовари 40 000 тона българско зърно, оскъпяването означава около 1 долар на тон, фактор, който директно намалява конкурентоспособността на българските износители, даде пример експертът.

Турция аргументира увеличенията с нарасналите си разходи и с факта, че дълго време не е актуализирала тарифите. Според капитан Калчев обаче процедурата по повишаването не е съобразена с разпоредбите на Конвенция от Монтрьо, която урежда режима на преминаване през проливите от 1936 г. насам.

По силата на конвенцията Турция има право да събира такси, но в размер, покриващ разходите по експлоатацията, без да реализира печалба. Освен това, при промени в тарифите следва да се водят консултации с останалите държави членки, обясни той.

Според Калчев такъв координиран подход не е бил приложен в достатъчна степен.

След първоначалния рязък скок са последвали още няколко увеличения -този път в рамките на 5-10%, обвързани с инфлационните процеси.

Военният конфликт в Украйна навлиза в четвъртата си година и продължава да влияе пряко върху корабоплаването. Черно море, по думите на Калчев, вече се възприема от много оператори като зона с повишен военен риск.

Само през последните месеци са регистрирани удари по търговски кораби. Инциденти с плавателни съдове в близост до българските териториални води са поставили и въпроса за екологичния риск, смята той.

От друга гледна точка военната несигурност води до ръст на застрахователните премии. Нови и по-скъпи кораби все по-рядко влизат в региона, тъй като премията е процент от стойността на плавателния съд, обясни още Калчев.

В резултат в Черно море оперират по-стари кораби, които носят по-висок технически и екологичен риск, каза той.

Калчев посочи, че има реален риск Черно море постепенно да загуби част от стратегическото си значение за международния транспорт. Допълнително предизвикателство е развитието на коридора "Север-Юг", който насочва инвестиции към гръцки пристанища като Александруполис.

Подобна инфраструктура би могла да превърне Северна Гърция в основен вход за Балканите, заобикаляйки българските пристанища и дори таксите за преминаване през проливите. Това поставя Варна и Бургас пред риск от намалена атрактивност за международния трафик, прогнозира той.