Как Бристъл победи във "войната с чайките" – и има ли Варна план?

Преди около десет години, докато живеех в Бристъл, всяка пролет в центъра на града се разиграваше необичайна, но добре организирана операция. Екипи с каски и алпийско оборудване се изкачваха по покривите – не за ремонт, а за контрол на популацията на чайките.

Лицензирани специалисти внимателно премахваха яйцата от гнездата и ги заменяха с изкуствени, пълни с пясък. Родителите продължаваха да ги мътят, без да снасят нови през сезона. Мярката е законово регламентирана и част от дългосрочна, хуманна стратегия за ограничаване на проблема, преди той да се задълбочи.

Днес живея отново в Варна, където чайките все по-осезаемо се превръщат в градско предизвикателство.

Шумът започва още със зазоряването – особено през пролетта и началото на лятото, когато е размножителният период. Птиците стават силно териториални и агресивни, особено ако малките им паднат от гнездото.

Все по-чести са случаите на спускане и атаки към хора, които носят храна, както и към домашни любимци. В някои квартали замърсените фасади, тераси и автомобили са ежедневие.

Гнездата по покривите запушват улуци и водосточни тръби, а понякога блокират вентилационни и димоотводни отвори. Изпражненията съдържат високи нива на пикочна киселина и имат корозивен ефект – увреждат автомобили, фасади и оборудване.

Според редица проучвания във Великобритания, чайките могат да пренасят бактерии като салмонела, а гнездата им често са среда за паразити – кърлежи, бълхи и акари.

Как действа Бристъл?

В Бристъл ситуацията също е била сериозна. Разликата е в подхода. Контролът се извършва в рамките на закона – съгласно Wildlife and Countryside Act 1981, който защитава дивите птици и техните гнезда. Масово избиване не се допуска.

Вместо това се прилагат хуманни и дългосрочни мерки:

Подмяна на яйцата с изкуствени – прекъсва размножителния цикъл без убиване на птиците.

Премахване на гнездата в края на сезона, за да не се връщат на същите места.

Соколарство в централни зони и около болници – обучени хищни птици създават усещане за опасност и прогонват чайките.

Инсталиране на мрежи, метални шипове и електрически възпиращи системи по покриви и первази.

Контрол върху достъпа до храна чрез специални контейнери и кампании срещу храненето на птиците.

Местните власти подчертават, че успехът зависи не само от институциите, но и от поведението на гражданите.

В Бристъл общината активно призовава жителите:

Да не хранят чайките.

Да не оставят хранителни отпадъци на открито.

Да използват добре затворени и устойчиви на разкъсване контейнери.

Да обезопасяват сградите си с мрежи, шипове или въжета по покриви и комини.

Леснодостъпната човешка храна е основната причина популацията в градовете да нараства. Диета от хляб и пържени картофи не само не е естествена за птиците, но ги прави зависими и по-агресивни.

А какво се случва във Варна?

В Варна към момента няма ясно комуникирана, дългосрочна стратегия за контрол на популацията, нито публичен дебат по темата.

Варна е морски град и чайките винаги ще бъдат част от неговия облик. Въпросът е дали ще останат естествен елемент от пейзажа или ще се превърнат във все по-сериозен градски конфликт.

Примерът на Бристъл показва, че контролът е възможен – законен, хуманен и последователен. Той изисква координация между общината, лицензирани специалисти и гражданите.

Остава въпросът дали и във Варна ще се намери воля за подобна стратегия – преди проблемът да стане още по-голям.