Steve Karrer (MESSIAH, GURD): "Младежкото мислене е откачено"

Интервю със Steve Karrer (MESSIAH, GURD)

За повече от 40 години ветераните на европейската дет метъл швейцарците MESSIAH имат седем албума, концертни записи, миниалбуми и доста прекъсвания в кариерата си. Но след 2017 година групата изглежда стабилна, въпреки промените в състава и дори стигна до България през 2022. Концертът беше на къмпинг „Стринава“ край Дряновския манастир. Фестивалът, разбира се, „Running Free“. Steve Karrer е барабанист на MESSIAH от 1990 година и е част от т.нар.й „класическия период“. А и за втори път гостува в „От другата страна“.

Интервюто със Steve Karrer (MESSIAH, GURD) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 16.02.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Steve, в началото спомените ти от първия концерт на MESSIAH на „Running Free Festival“. За мен беше страхотен.

Steve Karrer - За мен се получи много успешно шоу. Много добре си го спомням. Пред сцената имаше много фенове на този малък, но много краси фестивал, в тази малка долина, както си я спомням. Страхотни организатори и имаше невероятни хора. Много се забавлявахме. Направихме много специално шоу за нас самите. Ако си спомняш, бяхме без лидера и основният ни китарист Brögi. Седмица преди концерта получи много силни болки в гърба и буквално не можеше да ходи. Решихме, че ще направим концерта с втория ни китарист V.O. Pulver. Той трябваше да научи всички сола и партии. А ние трябваше да преаранжираме песните за по-различен китарен стил. Но нещата проработиха много добре. Щастливи сме. Обаче, след този концерт решихме, че повече няма да постъпваме по този начин. Ще излизаме на живо цялата група, а не част от нея. Също така за организаторите беше доста сложно, защото проблемът се получи само дни преди фестивала. Това беше причината да го направим по този начин. И сме щастливи от резултата. Също така искам да добавя, че България е красива страна. Няколко дни останахме в София. Изкарахме си много добре.

От другата страна - Ако си спомняш, донесох ти две бири точно преди да излезете на сцената. Харесаха ли ти на вкус?

Steve Karrer - И двете ми харесаха. Бяха много хубави на вкус. Спомням си, че си ги донесох в Швейцария, защото след толкова дни бяха топли. Спомням си как ги изпих на терасата.

От другата страна - Преди две години издадохте „Christus Hypercubus“. Всъщност защо се получи тази разлика между него и албума на завръщането „Fracmont“?

Steve Karrer – „Christus Hypercubus“ е седмият ни албум. Мога да ти споделя, че изпаднахме в една странна ситуация, докато го подготвяме. Променихме състава. Трябваше да намерим нов вокалист. В същото време взехме и втория китарист V.O., който свири в POLTERGEIST, а заедно с мен и в траш проекта GURD. Всъщност той е част от семейството. Продуцира „Fracmont“. Отношенията между нас бяха добри и решихме да го добавим като втори китарист. В същото време участва и в композирането, което можеш много добре да чуеш в новия албум. Той привнесе стила си, но винаги се стараеше да създава песни, носещи запазената марка на MESSIAH. Заедно с водещите китари на Brögi между тях се получи добро взаимодействие. Това е една от големите разлики. Втората е гласът. Marcus Seebach е новият ни певец, а гласът му е много мощен и в същото време не е толкова далече от този на Andy Kaina. Видя го на фестивала. Има много силен глас, което ни помага да постигнем една по-голяма агресия. Поглеждайки към „Fracmont“, той беше албумът на завръщането ни. По него работихме, както през 90-те - заедно. Имахме някои идеи и рифове, събрахме се в репетиционната, където всички участваха в създаването на песните и аранжиментите. Т.е. композициите придобиха завършен вид в репетиционната. При „Christus Hypercubus“ начинът на работа беше различен. Китаристите създадоха песните. Почти завършени с дръм семпли. Аз самият бях болен, бях си счупил ръката и почти половин година не можех да свиря на барабани. Трябваше да постъпим по друг начин. Така че подходихме различно при създаването на композициите. По този начин албумът тръгна в друго посока. Което и е една от разликите с „Fracmont“. Ако се върна към албумите на 90-те, те и „Fracmont“ се допълват много добре. С тази разлика, че „Fracmont“ е малко по-модерен. Продукцията и на старите ми харесва. „Choir of Horrors“ и „Rotten Perish“ са наистина уникални албуми. В същото време, ако ги сравняваш, ще откриеш доста разлики между тях. Тук добавяме и „Underground“, който почти не звучи като MESSIAH с вокалите на Christofer Johnsson от THERION, както и с друг басист. В него присъстват влияния от средата на 90-те, които може би имаха, както KREATOR, така и други групи. Просто албумът се вписва в тогавашната музика като грънджа. Бяхме доста въвлечени в тази сцена, която тогава владееше света. Бяхме повлияни от нея. И много фенове не бяха въобще щастливи от този факт. Дори и някои музиканти в групата не бяха никак наред с посоката. И ако се върнем още по-назад, към албумите от 80-те, не съм участвал в тях, но те са истинска първична енергия. Момчетата тогава са записали онова, което са чувствали. Трима младежи, които са имали съвсем различна музикална основа и вкус. Brögi е фен на NWOBHM, басистът и вокалист Tschösi е дълбоко нагазил в екстремните стилове като VENOM и EXTREME NOISE TERROR. И тримата с барабаниста Jazzi създават този хаотичен стил в екстремната музика. Като казвам хаотичен, имам предвид, че това е една червена нишка, която преминава през историята на MESSIAH. Ако се върнеш към 80-те, след което си пуснеш албума от 2024, ще видиш, че хаосът днес почти отсъства. Може би при водещите китари и солата все още го има, защото все пак това е стилът на лидерът ни Brögi, който все още прави звука на MESSIAH специален.

От другата страна - Проблем ли са за Вас непрекъснатите сравнения с класическите албуми на групата, които понякога достигат до крайност?

Steve Karrer - Не, никак. Това е моята ера в MESSIAH. Тя започна през 90-те. Аз или бандата бихме имали повече проблеми, ако сравненията бяха основно с материала от 80-те. Той е нещо коренно различно. Ако някой иска да си живее в 80-те, ние нямаме проблем с това. Ние също изпълняваме няколко песни от тогава и ни харесва, но бандата трябва да върви напред. Процес на израстване е. В момента групата е на 40 години. И ако нищо през тези 40 години не се беше променило, според мен нещо нямаше да е наред. В това отношение можеш да сравниш MESSIAH с AC/DC. Дори и те не звучат като първия си албум.

От другата страна - MESSIAH получиха ли онова, което заслужават?

Steve Karrer - През 80-те групата получи една добра позиция, защото бяхме първата или една от първите банди, които звучаха по този начин. Други почти нямаше. В Германия бяха KREATOR, DESTRUCTION и SODOM. Интересното е, че швейцарските банди по принцип - не че са лениви, а по-скоро музикантите държат на работата си. Дори и през 80-те е било така. Още тогава Brögi наблягаше на работата си. През 90-те всички имахме нормална работа. Никой не искаше да се откаже от нея, за да инвестира повече време в групата, защото все пак живеем в Швейцария. Това е един лек проблем, защото в Швейцария без нормална работа няма как да си плащаш данъците, кредитите, наемите, храната. Нещата са такива до днес. За мен е невероятно какво сме постигнали и докъде сме стигнали за усилията, които сме положили за групата. Никога не сме правили много турнета. Може би през 90-те имахме две малки обиколки в Европа. Никога не сме свирили в Южна Америка. В Източна Европа сме стигали до Полша и едва преди няколко години до вашата красива страна. Така че имаме от всичко по-малко. Преживели сме някои специални моменти, направили сме някои интересни участия, имахме възможност да свирим няколко пъти в САЩна яки фестивали, бяхме на „Wacken Open Air“ и на други места. Мисля, че сме получили повече от групите, които всяка година са на турне по шест месеца. Всяка година едно и също и концертите сами по себе си вече не са толкова специални. Наслаждавам се на всяко шоу, на което свиря, което ме прави щастлив. Много повече от продажбата на 100 000 албума. Това е. Мисля, че всичко съм направил по правилния начин. Никога не съм си мислел, че с групата не сме постигнали достатъчно. Може би останалите смятат друго, но не мисля, че е така. Щастливи сме с всичко, което имаме като MESSIAH.

От другата страна - Понякога представял ли си си, какво би било, ако MESSIAH бяха професионална група и единственото, с което се занимавате?

Steve Karrer - Може би никога нямаше да се завърнем. Може би щяхме да сме по-успешни, но не мисля, че това съзвездие от музиканти, което бяхме през 90-те, бяхме толкова добри, за да го направим професионално. През 1993 година Andy реши да пътува по света и напусна групата. Не знам. Мисля, че бяхме твърде млади, за да можем да стигнем до някакво крайно решение. Преди да се завърнем през 2018, си поговорихме доста за посоката, в която бихме искали да продължим. Какво ще прави групата? Ще свирим на фестивали или ще правим турнета? Въобще ще правим ли турнета? В групата има музиканти с малки деца. Brögi има собствена компания и не може да изостави работата си за цял месец. Просто не е възможно. В същото време има много малки деца. Нямаше как да стане. Заедно взехме решението и го подпечатахме с ръкостискане. Ще свирим на специални събития, на отделни концерти, които може да са двудневни през почивните дни, ако е възможно – ще участваме на фестивали. Ще се опитваме да достигнем да всяка държава по света, ако ни е възможно и платено, разбира се. Това решихме тогава.

От другата страна - Защо най-важните албуми за един музикален стил са записани от млади хора, а не от улегнали ветерани?

Steve Karrer - Защото умът на младите, младежкото мислене е откачено. Като млад не мислиш какво се случва около теб, но си готов да направиш всичко за музиката. Има една гранична точка. Ние я достигнахме с MESSIAH. Казахме си, че винаги ще правим всичко възможно за групата. Не ме разбирай погрешно за онова, което казах по-рано. Всички почивни дни и отпуски отделям за бандата. Работя в студиото, правя концерти, малки турнета. Никога не съм бил на Карибите, както някои от моите приятели от училище. Те пътуват по света, а ние се занимаваме само с музика и цялото ни свободно време отделяме за нея. Спомням си, че в миналото репетирахме по три пъти в седмицата. Налагаше ми се да пътувам по час и половина в едната посока, като на следващата сутрин в 7 трябваше да съм на работа. Беше истинска лудница. Днес като се замисля, денонощието ми сигурно е било от 30 часа, не от 24. Въобще не мога да си обясня, как са се случвали нещата тогава. Сега като по-възрастен ми се струва невъзможно, но сме го правили. Тази налудничавост и страст, която имаш, когато си млад и правиш албуми или първите си концерти, е нещо много специално. Усещаш, че хората харесват музиката ти и това ти дава енергия да продължаваш. Всичко това се отразява в първите албуми на групите. Вземи Chuck Schuldinerи „Scream Bloody Gore“ или OBITUARY. Мисля, че са се справили много по-професионално от нас, но сме били на една и съща вълна – не го мисли много, просто го направи.

От другата страна - Каква е крайната цел на творческата Ви работа?

Steve Karrer - Добър въпрос. Когато си творческа личност, работиш върху нещо. Моментът да създадеш песен и да чуеш резултата след това е много специален. Когато слушам новия ни албум, се чувствам горд. Горд съм, когато слушам и стария ни каталог. Винаги съм казвал, че има два типа хора, когато става въпрос за свирене на някакъв инструмент. Такива като мен, които никога не спират. Свиря на барабани от момента, в който съм започнал да стоя изправен и да престъпвам. Това се отнася и за останалите. Срещал съм музиканти, които са вършили страхотна работа, но решават да спрат за известно време, защото искат да правят нещо друго. Като нашия Andy, който искаше да пътува. Радваме се, че имахме възможност отново да сме заедно в една група. Но той реши, че му се прави нещо друго. Което е супер. За това казвам, че има два типа музиканти – луди глави, които никога не спират до смъртта си. И другите, които го правят за забавление и когато вече не се чувстват комфортно, спират. Това е моят отговор.

От другата страна - Има ли пределна възраст за екстремната музика?

Steve Karrer - Липсва ми скачането. Понякога е доста болезнено. Не мисля, че има пределна възраст. В момента съм на 56. Не виждам причина да се отказвам. Може би болката след концертите е малко повече, но нали не правим турнета, така че имам време за възстановяване. Ако MESSIAH спрат в едни момент, ще продължа да правя концерти и да свиря екстремен метъл с други групи. Това е страстта ми. Все съм си мислил, че на моите години трябва да свиря в хард рок банда, защото нямаше да е толкова болезнено, но се забавлявам много в екстремните стилове. Има едно нещо, което е много важно – навсякъде по света в тази сцена срещаш страхотни и много интересни хора. Обичам я. Толкова много я харесвам. Хората в сцената не са хулигани и тъпаци. Всички, които съм срещал в екстремната сцена, са толкова готини. И ако се видим след десет години, купонът продължава. Звучи ми и се чувствам страхотно в тази сцена.

От другата страна - Най-добрият съвет, който си получил от друг музикант?

Steve Karrer - Имаше една личност, която не мога да си спомня, но веднъж ми каза просто да правя онова, което харесвам. Не изпълнявай музика заради другите. Може би знаеш, че звукозаписните компании постоянно се месят в работата на групите, за да звучат по определен начин. Та, съветът се оказа много полезен за мен. За няколко години бях много близо до това да бъда професионален музикант. Случи се след края на MESSIAH. В сърцето си бях готов да стана професионален музикант. Не успях, обаче, да попадна на правилната група. Не се сещам кой ми даде съвета. Дали не беше Martin E. Ain или някой от CORONER, но беше човек от швейцарската сцена. Той ми каза да мисля, да вярвам в онова, което правя. Да не слушам другите. Също така беше забавно, когато подписвахме договор с „Noise Records“. По това време бяхме добри приятели с CORORNER и CELTIC FROST и никога не чухме от тях добра дума за този лейбъл. Все някакви лоши неща. Но когато получихме предложение да подпишем с него, попитах Martin E. Ain от CELTIC FROST, както и Tommy,и Marquis от CORONER, дали да го правим, и от двете страни ми отговориха – „Просто подписвайте. Това е най-доброто, което можете да направите! Понякога има гадости, но това е най-добрият лейбъл за групи като нашите.“ Направихме го. И нещата се получиха. Имахме много добри моменти. Лейбълът беше нещо като банка. Те харчеха парите, на нас никога не ни се наложи да ги връщаме. Като млади хора нямаше от къде да намерим 30 000 дойче марки, за да създадем албум. Тогава беше невъзможно. Те ни осигуряваха парите и така можехме да изкарваме продукция. Мисля, че лично за мен съветът беше добър. Продължавай напред.